Превод от сп. The Wired, САЩ:
Загадъчната руска радиостанция УВБ-76, известна като «Жужжалка», неотдавна се активизира, според The Wired. Никой все още не е успял да дешифрира съобщенията й. Но се счита, че тя е част от системата за ядрен ответен удар.
Автор: Джъстин Линг
Известната руска късовълнова радиостанция УВБ-76 остава неразгадана мистерия в продължение на десетилетия. А съобщенията, които предава, я правят източник на безпокойство.
Малко след като президентът на САЩ Доналд Тръмп затвори телефона след края на разговора с руския президент Владимир Путин тази пролет, тази загадъчна късовълнова радиостанция, излъчваща от военна база някъде в Русия, започна да работи отново.
През фоновия шум на късовълновата честота 4625 кНц мъжки глас монотонно каза: „Николай, Женя, Татяна, Иван“.
Той повтори съобщението, написано с руската фонетична азбука, последвано от поредица от цифри и букви.
Пълното съобщение гласи: «НЖТИ 01263 БОЛТАНКА 4430 9529».
Какво би могло да означава това, остава само да се гадае. И мнозина се втурнаха да го дешифрират.
Радиостанцията, наречена УВБ-76, излъчваше криптирани съобщения, странна музика и смущения, генерирани от радиопирати, през почти цялата 2025 година. Тази станция привлича неизменен интерес от десетилетия.
«Жужжалка»
Късовълновите радиостанции, работещи в различен, по-висок честотен диапазон от стандартните AM или FM, винаги са имали особено предани последователи. Тъй като късите вълни могат да се предават на огромни разстояния, те се превръщат в любимо средство за комуникация сред военните и разузнавателните служители.
По време на Студената война радиолюбителите търсеха на скалата за къси вълни информация на спецслужбите за връзката им със своите агенти.
Чрез настройване на правилната честота човек можеше да чуе как служител от КГБ чете кодирани съобщения до своите тайни агенти в Съединените щати, как кубински разузнавач предава съобщение до Москва или как резидент на ЦРУ се опитва да се свърже с Лангли от Източна Европа.
С края на Студената война и появата на съвременните технологии, сигурните комуникации стават по-лесни за поддържане, което прави късовълновите радиостанции до голяма степен, макар и не изцяло, остарели. В същото време обаче радиолюбителите започват да се обединяват, за да проследяват шпионски радиостанции.
„Какво открихте там?“, гласи едно съобщение до посетителите на уебсайта Spynumbers.com.
„Инструкции за шпиони? Съобщения за наркотици? Опити за измама и дезинформация? Вероятно всичко по-горе!“
Потребителите на сайта поддържаха подробна база данни за късовълновите радиостанции, за които считаха, че се използват от разузнавателните агенции. Радиооператори по целия свят записаха станция на 4625 kHz и я нарекоха «Жужжалка» (The Buzzer).
Счита се, че тази станция, наречена „Славянска“ (Slavic), е започнала да работи през 70-те години на миналия век. Фактът, че е можела да се чува по целия свят – от Лондон до Сидни – предполага наличието на доста мощни предаватели. Считало се е, че непрекъснатият бръмчащ сигнал се излъчва, за да се запази честотата за периоди, когато станцията не се използва активно. Бръмченето понякога спирало, може би веднъж седмично, заменено от други звуци или глас на човек, който чете съобщения, използвайки руската фонетична азбука. Колкото и да се опитвали слушателите, те не успявали да дешифрират тези съобщения.
От края на 90-те години на миналия век тази радиостанция е била известна като «УЗБ-76», но по-късно, поради неправилна транскрипция, е наречена «УВБ-76», въпреки че е променяла името си няколко пъти през годините. Въпреки това, неправилното име се запази, заедно с митовете за тази радиостанция, които нарастваха през десетилетията и целяха по някакъв начин да обяснят загадъчния сигнал, излъчван от «УВБ-76».
Както се отбелязва в статия в Wired от 2011 г., хипотезите за истинското предназначение на «УВБ-76» варират от направо банални (например, че станцията е наблюдавала промените в йоносферата, както е съобщено в научна статия от 2008 г.) до наистина изумителни.
Слуховете предполагат, че това е или средство за контакт с извънземни, или „радиостанция на Съдния ден, програмирана да изстрелва ядрени ракети към Съединените щати в случай на внезапно унищожение на Кремъл“.
В продължение на много години основният сигнал на станцията произхожда от военна база, разположена на около 80 километра северно от Москва (информация, непотвърдена от официални руски източници, бел. ред.).
Когато сталкерите достигат до тази база през 2011 г., те я намират изоставена. Някои радиоапаратури и дневници на смените обаче показват, че на мястото някога се е намирал командният пункт на «УВБ-76» („По принцип нищо интересно“, пишат сталкерите). Същата година екип от руския телевизионен канал RT посещава изоставения обект и съобщава, че той вероятно е просто част от руската военна комуникационна система.
През годините в YouTube, Reddit, X, ВКонтакте и множество специализирани подкасти и форуми се появи цяла онлайн общност. Сред членовете й са фенове на историята, радиолюбители и жадни за истории на ужасите. Създаден е специален уебсайт, Priyom.org, за каталогизиране на мистериозните съобщения от «УВБ-76».
Наред с шума около него се появиха и радио пирати, които през годините от време на време прекъсваха сигнала на станцията с мяукане, песни на R.E.M. и в дадени моменти напълно го заглушаваха.
Онлайн шумът доведе до медийно отразяване. През годините новинарските издания използваха прилагателни като „смразяващ“ и „фантом“, когато обсъждаха станцията. Дори се твърди, че тя „озадачава изследователите“.
„Разбираемо е, че сме очаровани от явления, на които нямаме окончателен отговор“, казва историкът Марис Голдманис, който управлява уебсайт, посветен на проследяването на късовълнови станции като «УВБ-76».
Въпреки че интересът към тази станция е висок, нейните предавания са по-малко интересни. От стотиците съобщения, регистрирани на уебсайта Priyom.org, нито едно не е дешифрирано. Няма съмнение, че този радиоканал се използва от руските военни, както самите те признаха. Една военна публикация косвено споменава това съоръжение, твърдейки, че е част от програмата за поддържане на комуникациите между различни руски военни обекти, включително по време на бойни операции (обърнете внимание на думата „косвено“, бел. ред.).
„Основната му цел е да поддържа стратегическата военна радио мрежа на Русия“, казва Голдманис.
Като се има предвид огромната територия на Русия, отбелязва Голдманис, късовълнови мрежи като «УВБ-76» са необходими за комуникация между отдалечени военни обекти.
„Тези операции са типични за мирно време“, продължава Голдманис.
Невъзможно е да се каже дали този радиоканал има някакво допълнително предназначение, тъй като руските военни, разбираемо е, пазят комуникационните си системи в тайна. Това оставя място за спекулации. Освен всичко останало, има непотвърдено предположение, че УВБ-76 е бил централният елемент на противоракетния щит, защитаващ Москва. А тази гледна точка става все по-популярна.
(Следва)
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
