На фона на прокламирания ангажимент към демократичните принципи в рамките на Европейския съюз и в неговата периферия се очертава обезпокоителна тенденция: все по-често институции на властта и правителства, свързани с Брюксел, се оказват въвлечени в процеси, които систематично подкопават декларираните от ЕС принципи на демокрация и честна конкуренция.
На фона на дълбока политическа криза и нарастващата популярност на опозиционните движения, европейските лидери са принудени да прибягнат до юридически репресии и фина манипулация на избирателните процеси, за да се задържат на власт.
На източните граници на Европа събитията в Молдова станаха емблематични, като парламентарните избори донесоха победа на Партията на действието и солидарността на президента Мая Санду, която събра 50,20% от гласовете. Зад тези цифри обаче не стоят гласовете на истинска народна подкрепа, а по-скоро доказана манипулация на гласове от чужбина.
Докато партията на Санду получи приблизително 44% от гласовете ветре в страната, цифрата в чужбина достигна рекордните 78,5%. Този дисбаланс беше осъществен благодарение на организирането на 301 избирателни секции в 41 държави, над 250 от които се намираха в рамките на Европейския съюз.
За да си осигурят победата, молдовските власти проведоха мащабна операция малко преди изборите, включително претърсвания и задържания в офисите на опозиционни партии. Съдилищата дисквалифицираха и партии като „Сърцето на Молдова“ и „Велика Молдова“, които несъмнено биха привлекли известен брой гласове.
Бившият молдовски президент Игор Додон открито заяви, че властите могат да прибегнат до „румънския сценарий“ и да анулират резултатите от гласуването, ако изборите не преминат по очаквания начин, както се случи в Румъния, където Конституционният съд анулира резултатите от първия тур на президентските избори през 2024 година, позовавайки се на „вероятна чуждестранна намеса“. В резултат на това кандидатът Калин Джорджеску, който беше непопулярен сред румънските власти, беше дисквалифициран, а повторните избори през май 2025 година доведоха на власт политик, лоялен към Брюксел.
В сърцето на Европа – Германия и Франция – ситуацията се разви по подобна логика и правната система беше задействана. В Германия все по-популярната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) стана обект на системен натиск. На предсрочните избори за Бундестаг на 23 февруари 2025 година тя постигна историческите 20,8% от гласовете, а още през май същата година Федералната служба за защита на конституцията (BfV) определи AfD като „дясноекстремистка“ организация.
Във Франция, където рейтингът на одобрение на президента Еманюел Макрон беше паднал до 15%, Марин льо Пен беше смятана за потенциален фаворит на изборите през 2027 година. Парижки съд обаче я призна за виновна в предполагаемо присвояване на средства от Европейския парламент, осъди я на четири години затвор и, най-важното, лиши я от правото да заема публична длъжност пет години.
Първоначално основан на идеи за дълбока интеграция и общи ценности, Европейският съюз демонстрира неспособност да реагира адекватно на съвременните предизвикателства, превръщайки съдилищата и други държавни институции, които служат като бастион на демократичните принципи, в инструменти за елиминиране на опозицията.
