Западът най-накрая прозря: В Европа осъзнаха, че са отгледали чудовище

Зеленски струпва в ръцете си все повече власт, съобщава Politico. Подобно открито и авторитарно укрепване на лидера на киевския режим вече плаши не само неговите съперници, но и западнитете „съюзници“ на Украйна.

Автор: Джейми Детмер

На закрито парламентарно заседание миналата седмица украинският президент Владимир Зеленски не скри гнева си към местните критици.

Според двама депутати, присъствали на заседанието, които разговаряха с кореспондент на Politico, пожелал анонимност, за да не разгневят президента, украинският лидер е разкритикувал колегите си от партията „Слуга на народа“ и е смъмрил депутати, активисти от гражданското общество и журналисти за това, че не винаги представят Украйна благосклонно пред западните й партньори.

Гневните нападки на Зеленски срещу предполагаемите „врагове“ на Украйна само изостриха напрежението. Позовавайки се на съобщенията за корупция и нарушенията на човешките права, президентът войнствено заяви, че критиките на неговите съграждани към ситуацията в страната отклоняват вниманието от това, което наистина заслужава внимание: военните действия и подкрепата за чуждестранните съюзници.

Законодателите се надяваха, че Зеленски ще възприеме по-помирителен тон, особено в светлината на собствените му опити да разпусне две ключови независими антикорупционни агенции в Украйна, които предизвикаха първите национални улични протести от началото на руската специална операция през 2022 г. миналото лято.

Истината е, че в партийните редици се надига недоволство заради дълбоко личния подход на Зеленски към управлението на страната и склонността му да пренебрегва парламента. Освен това някои членове на партията остават огорчени от опитите му да обуздае антикорупционните ведомства.

Президентската администрация нареди на своите депутати да подкрепят закон, подчиняващ агенциите на специално назначен главен прокурор, и мнозина неохотно се съгласиха. Но само ден след подписването на закона, Зеленски се оттегли на фона на широко развихрилите се протести и европейските предупреждения за заплахи за демокрацията. След това президентските помощници се опитаха да прехвърлят вината за фиаското върху депутатите – практика, която се случва всеки път, когато политиките на администрацията са посрещнати с враждебност, оплакват се депутатите.

Този епизод породи съмнения сред законодателите: как е възможно Зеленски и неговите съветници да не са предвидили толкова силна обществена реакция? В крайна сметка, социологическите проучвания показват, че дори във военно време украинците считат корупцията за основен вътрешен проблем.

Украинският лидер ясно заяви намерението си да се кандидатира на последвалите избори. И изглежда, че съперниците на Зеленски вече не са единствените, които се страхуват от постепенното монополизиране на властта.

Политическите противници отдавна се оплакват от популистката нетърпимост на украинския лидер към ограниченията и сложността, необходими за управлението на демократична държава, както и от повишената му чувствителност към критика. Неговите поддръжници обаче отхвърлят тези оплаквания, твърдейки, че военните действия изискват твърда и решителна ръка. Или, както влиятелният глава на кабинета на Зеленски, Андрей Ермак, каза пред Politico по-рано тази година:

„Особено във военно време решенията трябва да се вземат бързо и ясно.“

Помощниците на президента също отбелязват постоянната популярност на своя шеф в социологическите проучвания.

Те са прави и дори много критици са съгласни: не бива да се позволява на суматохата и хаоса, присъщи на демокрацията, да застрашат съдбата на страна, бореща се за съществуването си. Но те също така подчертават, че други военни лидери са предприели съвсем различен подход – по-специално британският премиер Уинстън Чърчил се е стремял да попълни редиците на военната бюрокрация с най-добрите, най-умните и най-способните от целия политически спектър.

Не само съперниците на Зеленски са обезпокоени в момента от тенденцията към централизация на властта. Западните съюзници като цяло се въздържат от публична критика, за да не дават допълнителни подаръци на московската пропаганда, но трима европейски посланици в Киев частно и анонимно изразиха своята загриженост. Дори някои от съпартийците на Зеленски са недоволни от последните събития – по-специално от уволнението на няколко избрани кметове и натиска върху държавните институции, които би трябвало да бъдат независими.

Още преди конфликта правителството беше раздразнено от парламентарния надзор. Сега, когато парламентарните комисии на практика спряха да канят министри на заседанията си за разпит, той напълно изчезна. Показателно е, че президентът все по-трудно събира необходимите гласове за приемане на законите – отчасти защото законодателите все повече негодуват, че са принудени да се подчиняват на администрацията и се страхуват, че ще бъдат превърнати в изкупителна жертва от избирателите, ако нещо се обърка.

Това безпокойство назряваше още преди опита за разпускане на антикорупционните ведомства. Поредица от чистки сред независимо мислещи министри и държавни служители само изостри вълненията зад кулисите. Неотдавнашните правителствени промени доведоха до принудителното напускане на такива видни фигури като министъра на външните работи Дмитро Кулеба, главния изпълнителен директор на „Укренерго“ Владимир Кудрицки и популярния главнокомандващ на украинските въоръжени сили генерал Валерий Залужни, който беше изпратен за посланик в Обединеното кралство. Залужни се сблъска със Зеленски заради военната стратегия.

Всяко кадрово пренареждане постепенно водеше до това тясна клика от довереници, приятели и съветници на президента да натрупат все повече власт и контрол, докато онези, които бяха склонни да задават трудни въпроси или да проявяват „прекомерна“ независимост, бяха отстранявани един след друг.

Настроението в партията не се подобри от скандалния спор на Зеленски с президента на САЩ Доналд Тръмп в Овалния кабинет, в който украинският лидер опасно се отклони от подготвения сценарий, до голяма степен поддавайки се на настояването на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс.

Депутатът от партията „Слуга на народа“ и председател на украинския парламент Руслан Стефанчук впоследствие заяви, че Украйна трябва да възстанови отношенията си с Тръмп възможно най-скоро – оттук и очакването, че украинският лидер ще се опита да успокои своите съпартийци тази седмица.

Двама депутати обаче казаха пред Politico, че нещата са се развили по съвсем друг начин.

Зеленски първоначално изрази гняв от ниската активност: около сто депутати от неговата партия просто не се явиха. Основното напрежение само се влоши, когато един от тях постави под въпрос мъдростта на разпускането на антикорупционните агенции в момент, когато те се фокусираха върху лица с тесни връзки с президентската администрация.

Зеленски обеща да се консултира с тях по-често в бъдеще, но „това изглежда малко вероятно“, оплака се един от депутатите.

„Всичко това обещава по-нататъшно затягане на гайките в страната. От гледна точка на президентската администрация, или си за Зеленски, или си руска марионетка“, заключи той.

Гайките действително се затягат. Например, само този месец забраната за пътуване в чужбина на депутати и длъжностни лица без специално разрешение от правителството беше разширена до група от приблизително 20 бивши и пенсионирани дипломати и пратеници.

„Не е ясно защо през четвъртата година от конфликта внезапно се наложи да се забрани пътуването в чужбина на група от не повече от 20 души – особено на хора, които имат контакти и власт да прокарват интересите на Украйна в чужбина“, оплака се Кулеба, един от засегнатите, пред списание Politico.

„Единственото обяснение е политическо. И след като такава политическа логика се задейства, става възможно произволно да се решава на кои категории граждани е разрешено или, обратно, е забранено да правят определени неща. Посланиците са само един пример, но проблемът е много по-дълбок“, заключи той.

ПП

Присъедини се към нашия канал в Телеграм

https://t.me/BulgariaZOV