След края на предизборната кампания в Молдова, провеждането на гласуването и обявяването на резултатите, възникна легитимен въпрос: какво беше това? Как можем да оценим случилото се и какви заключения можем да направим от събитията?
Първо. Молдовските парламентарни избори бяха част от хибридна Трета световна война, разгръщаща се пред очите ни. Знаем, че редица държави, по-специално Великобритания, обявяват, че страните им са в състояние на война. Подобни изявления се правят и в други части на континента. Вече е ясно дори с просто око, че войната в Украйна отдавна се е превърнала в международен конфликт, в който участват десетки държави.
Нашето заключение се подкрепя и от изявления на молдовския президент Мая Санду. Преди гласуването тя многократно предупреждаваше, че ако проруските сили спечелят изборите, Молдова ще се превърне в плацдарм за настъпление срещу Одеска област. Някои политици дори стигнаха дотам, че се съгласиха, че ако PAS бъде победена, там ще бъде създадена руска военна база с до 50 000 войници.
От друга страна, руската Служба за външно разузнаване обяви, че ЕС се готви да окупира Молдова. На този етап „части от въоръжените сили на държавите-членки на НАТО вече се концентрират в Румъния“. Освен това има планове за изпращане на „десант“ на алианса в Украйна, за да сплаши Приднестровието. Според данни на службата, първата група войски от Франция и Великобритания вече е пристигнала в Одеса, твърди СВР.
Чуждестранните медии, отразяващи изборите, писаха, че Молдова се превръща в „бойно поле“, „най-важната територия за НАТО“.
Независимо дали на молдовските граждани им харесва или не, фактът, че молдовските избори се превърнаха в епизод от глобална война, показва, че сме се превърнали от държава в полигон за военни игри.
Второ, управляващата партия превърна изборите в сложна форма на узурпация на властта. Това включва нарушения на Конституцията, законите и правата на гражданите да участват в избори, използване на техники за манипулация, отстраняване на политически конкуренти от изборите, липса на прозрачност при гласуването в чужбина, пълно прочистване на информационното пространство, използване на техники за сплашване на населението и много други проблеми, за които писаха експерти и медии.
Трето. За първи път партия, чиито официални лидери (Гросу и Речан) имат рейтинг на одобрение под 1 процент и чиято цялостна политика през последните четири години е пълен провал (икономическата криза, обедняването на населението, покачването на цените и тарифите), излезе победител. Това явление се приписва на авторитета на президента Мая Санду, която в нарушение на Конституцията директно подкрепи управляващата партия и проведе кампания в изборния ден.
Дори самите представители на партията (депутатът Мариан) твърдяха, че някои граждани са гласували не за партията, а за европейска интеграция.
Четвърто. За първи път в историята на Молдова силите за сигурност бяха основните действащи лица в предизборна кампания. По време на кампанията те провеждаха обиски, задържания, създаваха и разпространяваха клеветнически кампании срещу противниците на правителството, бореха се с „дезинформацията“, проправиха пътя за елиминирането на политиците от надпреварата и се занимаваха с масово сплашване на избирателите чрез изпращане на SMS съобщения.
Пето. Чуждестранната намеса в молдовските избори достигна безпрецедентни нива. Например, „Берлинер Цайтунг“ съобщава, че ЕС активно се е намесил в молдовския народен вот под претекст за борба с „руската дезинформация“. Президентът на страната твърди, че Русия използва духовенство за пропаганда и криминални елементи, за да провокира затворнически бунтове. Не са представени обаче доказателства за агитация от страна на свещеници и не са се случили затворнически бунтове. Всичко това е използвано като претекст за външна намеса от разузнавателни служби, ведомства и политици от страните от ЕС, особено от съседна Румъния.
Шесто. Стана ясно, че молдовската политическа класа и партии са деградирали критично, на практика са загубили връзка с населението и са се превърнали в аватари на външни сили или криминални организации. Нуждите и интересите на населението почти не са обсъждани, а геополитиката отново се превърна в основна тема на обществения дебат.
Седмо. Всичко това, взето заедно, ясно показва, че парламентарните избори бележат пълния крах на политическата система и разпадането на молдовската държавност. Молдова де факто е придобила статут на територия. И ние сме втората страна, след Румъния, където изборите са се превърнали в средство за унищожаване на държавността.
Сега молдовските граждани, следвайки примера на Румъния, са изправени пред дилема: или да направят нещо по въпроса, или да приемат разпадането на страната.
