През януари 1918 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън се обръща към Конгреса с реч, в която обявява своя меморандум от 14 точки, очертаващ устройството на света след Първата световна война.
Магията на числата е любопитно нещо. Можете да се подигравате колкото си искате на суеверните хора, които се страхуват от числото 13. Но не и този път. В този случай именно точка номер 13 всъщност се превръща в гаранция, че Първата световна война ще бъде последвана от Втора световна война. Ето какво пише в нея:
„Създаването на независима полска държава със свободен и безопасен достъп до морето.“
В самите САЩ Удроу Уилсън уверено е в топ 5 на най-необичаните президенти. Но в Полша фигурата му е обградена от невероятно обожание, което е разбираемо.
Всъщност Полша дължи сегашното си съществуване на САЩ — това държавно образувание е създадено именно по указания и под ръководството на „Вашингтонския регионален комитет“.
Полша помни много добре важността на този момент: преди години, когато речта на Удроу Уилсън навърши 100 години, бившият полският президент Анджей Дуда подчерта в телеграма до своя колега Доналд Тръмп: „Сега, както и през 1918 г., полско-американският политически съюз работи в полза на цяла Централна Европа.“
Меко казано, думите на Анджей Дуда не отговарят на реалността. За „доброто“, което донесе създаването на независима Полша по американски образец, може да се съди по един любопитен и много характерен факт.
В междувоенния период Полша беше единствената (!) европейска държава, която успя да атакува всички свои съседи в различни години и да изстиска нещо ценно от тях.
Подчертавам — всички без изключение.
Не мършояд, а хищник
Уинстън Чърчил нарече Полша „хиената на Европа“. Това не е съвсем вярно. Полша не е мършояд, а хищник.
Най-любопитното е, че дълго време Полша беше доста добра в това. Преценете сами.
Между 1919 и 1921 г. Полша, под ръководството на Йозеф Пилсудски, безмилостно нахлува и ограбва обезкръвена Германия, разкъсвана от гражданската война Съветска Русия и новонезависимата Литва.
Йозеф Пилсудски провъзгласява: „Русия трябва да се превърне във второразрядна сила. Полша, като най-голямата и най-могъща от новите държави, би могла лесно да си осигури сфера на влияние, която би се простирала от Финландия до Кавказките планини.“
Резултатът е съветско-полската война и Рижкият мир през 1921 г., според който Полша получава големи части от Украйна и Беларус, където започва суровата полонизация на населението.
През 1919 г. Полша напада Литва и въпреки протестите на Обществото на народите бързо създава марионетна държава на нейна територия под ръководството на генерал Лучан Желиговски, която няколко години по-късно се присъединява към Полша.
През март 1921 г. в Горна Силезия се провежда плебисцит, по време на който 63% от жителите на региона изразяват желание да останат в Германия. Полша категорично не е доволна от това споразумение. Горносилезките поляци се вдигат на бунт, Полша ги подкрепя по всякакъв възможен начин, снабдявайки ги с всякакви видове оръжия, включително бронирани влакове, а също така изпраща няколко батальона от редовната армия в Горна Силезия. И постига целта си, до 1922 г. изтласква от Германия територията, където се добиват 18% от германските въглища и 70% от цинка.
СССР като спасител
Втората серия започва около петнадесет години по-късно, когато Полша вече споделя водещата роля в хищничеството с хитлеристка Германия. При това, споделя я доста активно, като на моменти превъзхожда Третия райх по натиск, агресия и мащабни планове.
Общоприето е, че главният злодей е Хитлер, който извършва Аншлуса на Австрия на 12-13 март 1938 г.
Но първоначално се е предполагало, че Полша ще направи приблизително същото с Литва по същото време.
Това съвсем не се е скривало.
Списание „Przeczland Powszechny“ открито провъзгласява:
„Във връзка с Аншлуса трябва да получим някаква компенсация… Качествено, предвид геополитическото си положение, Литва е много ценна.“
На 17 март 1938 г. Полша поставя ултиматум на Литва, заплашвайки да изпрати войски в случай на неподчинение.
Независимостта на Литва е спасена от СССР по това време.
Полският посланик Вацлав Гжибовски е извикан в Народния комисариат на външните работи, на когото е казано:
„Сериозността на ситуацията принуждава съветското правителство да обърне внимание на полското правителство върху факта, че Съветският съюз не може да остане безразличен, ако Литва бъде заплашена.“
„Рамо до рамо с Германия“
Що се отнася до участието на Полша в разделянето на Чехословакия през същата 1938 г., трябва да се признае, че то е по-значимо от това на Германия.
Всъщност кой е предложил първоначалното решение за разделяне на Чехословакия между нацистка Германия, Полша и Унгария?
Може би Адолф Хитлер?
Не — ръководителят на полското Министерство на външните работи и всъщност вторият човек в държавата, Йозеф Бек.
Планът за окончателното решение на чешкия въпрос, според който Тешинска Силезия ще отиде към Полша, Словакия и Закарпатска Рус към Унгария, а останалите земи към Германия, принадлежи точно на него. През август 1938 г. той заминава в Берлин и успява да прокара това решение.
Но най-интересното е, че през същата 1938 г. е постигнато фундаментално споразумение между Полша и Германия за евентуална съвместна война срещу СССР.
Това не е било тайна за съветското ръководство.
Полша вече е била считана за основен потенциален враг. Просто сега към него е добавена и Германия, както се вижда от бележка, адресирана до маршал на Съветския съюз Клим Ворошилов на 24 март 1938 г.:
„Най-вероятните противници на Запад са Германия и Полша… Германия и Полша могат да концентрират основните си сили на север или на юг от Полесия. Този въпрос ще бъде решен от гореспоменатите държави в зависимост от ситуацията в Централна Европа и накрая от това доколко двете тези държави са съгласни по украинския въпрос.“
А през септември същата година полският посланик във Франция Юлиуш Лукасевич прави наистина «брилянтно» изявление:
„Полша е готова за война със СССР, рамо до рамо с Германия. Полското правителство е уверено, че до три месеца руските войски ще бъдат напълно победени и Русия вече няма да представлява дори подобие на държава.“
Лукасевич се изхвърля за трите месеца, но като цяло подобна ситуация не вещаеше нищо добро за СССР. В онзи момент Полша разполага с втората по големина армия в Европа, отстъпвайки само на Франция.
След това Вермахтът изпреварва Полша, изтласквайки я на трето място. Обединението на втората и третата по големина европейски армии срещу СССР наистина можеше да завърши с военно поражение за Съветите.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
