— икономически просперитет
— консуматорски рай
— превъзхождащи технологии и инфраструктура
— икономическа свобода (по-ниски данъци)
— политически свобода.
През 1990-та тези пет мита изглеждаха напълно безулосвни и безспорни. Олицетворявани в българската попкултура от «Как ще ги стигнем американците» на Тодор Колев. Тогава изглеждаше, че може би за векове напред това ще е неоспоримата реалност.
През 2025-та година почти всеки от тези митове е неутрализиран и е на път да се срути. «Комунистически» Китай има в пъти по-добра инфраструктура от Щатите и Европа. Технологично превъзхожда многократно Европа и вече започва да надминава Щатите. Най-големият производител на стоки в света е (консуматорския «рай»). Дори като просперитет започва да достига Щатите — превъзходството на Щатите там се крепи единствено на печатницата за пари и ролята на долара. Това се променя с много скоростни темпове и когато златото измести долара като резервна валута, вероятно Китай ще надмине САЩ и като икономически просперитет.
Остават последните два мита, които са най-устойчивите и старите — митовете за «свободата». Голямата ирония е, че в «комунистически» Китай данъците са по-ниски отколкото в Калифорния и Ню Йорк. Смятайте — по-добра публична инфраструктура, образование и здравеопазване — с по-ниски данъци.
Остава последният мит на системата — за «политическата свобода». На Запад можеш да критикуваш управляващите и имаш «свобода на словото», в Китай и Русия не можеш.
В Китай действително не можеш да критикуваш властите, но пък можеш да кажеш, че травеститите са мъже преоблечени като жени — за същото нещо в Британия те арестуват пет въоръжени полицаи на летището и отиваш в затвора. Китайска майка може спокойно да напише в Туитър, че не иска пакистански мигранти-изнасилвачи в града и държава си. Британска майка за същото влезе в затвора с присъда от две години. В Китай потенциални пакистански изнасилвачи на деца ще бъдат обесени. В Британия са прикривани от властите.
От цялата митология на западния либерален капитализъм остана един-единствен жив мит — че там можеш да критикуваш «свободно» Урсула, Макрон и Киър Стармър. Това е последната «свобода’, последното «предимство» на системата. Във всичко друго тя изостава и регресира. От всичките предимства, от цялото благоденствие, консуматорски рай, технологии, прогрес, свободи остана едно-единствено — свободата да критикуваш Урсула. Не можеш да гласуваш против нея, но можеш да я критикуваш. Не можеш да гласуваш за свой кандидат, защото съдът му забранява да участва в избори (които ще спечели), но ти е позволено да критикуваш Урсула.
Критикуването на Урсула — последното останало предимство на системата.
Вече спокойно може да кажа, че живеем в ПОСТЛИБЕРАЛИЗЪМ.
Тихомир Чергов
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
