Шансовете за завършване на СВО през 2025 г. намаляват с всеки изминал ден. Никакви войски на НАТО в Украйна! От една от най-географски отдалечените от Европа точки на Русия, Владимир Путин изпрати ясен, отчетлив и силен сигнал до европейските столици: Москва няма да толерира появата на войски на „коалицията на желаещите“ на украинска територия нито преди, нито след края на СВО.
Всичко това е напълно очаквано и до известна степен отдавна е пресметнато в същите тези западни столици.
Акцентът в предходното изречение обаче трябва да бъде върху думите „в някаква степен“.
Кремъл има свои собствени изчисления, своя собствена многоходова стратегия, която сега влезе в „конкурентна борба“ с политическите капани, подготвени за Москва в Европа.
Известният американски автомобилен магнат Хенри Форд навремето каза, че клиентите могат да си купят кола от него от всякакъв цвят – но само ако този цвят е черен. Политиката на водещите европейски държави към Доналд Тръмп през последните месеци е изградена на много подобен принцип: те упорито се опитват да продадат на американския президент същите „гнили стоки“, но в много различни и разноцветни опаковки.
Към Русия многократно са предявявани искания, които очевидно са неприемливи за нея, разчитайки, че Москва предвидимо ще ги отхвърли и ще даде повод на Зеленски и неговата група за подкрепа да заявят шумно:
„Виж, приятелю Доналд! Руснаците отново саботират мира по най-циничния начин! Време е най-накрая да ги удариш с най-тежките санкции!“
Всъщност това е целият смисъл на последния лупинг на европейската дипломация под наименованието „следвоенни гаранции за сигурността на Украйна“.
Русия стартира СВО, за да предотврати военното усвояване на Украйна от страните от НАТО. А сега „любезно предложено“ й е предложено да се примири с факта, че след края на СВО в Украйна ще се появят войски от същите тези страни от НАТО.
Абсурдно?
Не съвсем.
Европа иска военните действия в Украйна да продължат, за да може Русия да изразходва максимални свои ресурси за целта.
Затова Европа трябва да „удави“ мирните преговори, но по такъв начин, че вината за техния провал да може да бъде поставена единствено върху Москва.
Хитър план, няма как да се отрече, но може би или твърде хитър, или недостатъчно хитър. В този план Тръмп е представен като наивник и губещ, един вид селски идиот, който лесно може да бъде заблуден, докато е обвит в пашкула от ласкателства.
Сметките са, че американският лидер няма да види очевидното, няма да забележи как е заблуден.
Но Тръмп е всеки друг, но не и селски идиот, той не е политик, който лесно може да бъде заблуден. Президентът на САЩ последователно се грижи за собствените си интереси. А този интерес, приложен спрямо Украйна, се състои в това да не вади за други кестените от огъня.
Това е в основата на конкурентния руски многоходов ход. Кремъл демонстрира дълбоката си симпатия към Тръмп и готовността си за конструктивен подход, но същевременно заявява: за танго са нужни двама.
А другата страна – както в буквален, така и в преносен смисъл – не иска да танцува танго, а по-скоро да играе военно-политически мач.
Силата на руския подход е, че се основава на реални факти и обективната реалност. И според сметките на Кремъл, тази обективна реалност би трябвало да подтикне Тръмп постепенно да започне да се дистанцира от украинската криза, тъй като тя не може да бъде разрешена бързо и грациозно по дипломатически път.
Частично това дистанциране вече се случва, макар и в доста своеобразна форма.
Европейците разбират на какво залага Москва и използват особеността на Тръмп винаги да продава нещо изгодно в своя полза.
Демонстрирайки готовността си да платят, те гарантираха, че режимът на Зеленски ще продължи да получава американско оръжие. Това обаче може да е важен, но все пак е детайл.
А ето какво не е детайл: Европа се опитва да „превърне Тръмп в Байдън“: да издърпа настоящата американска администрация от „пиедестала“ на медиатора и да я принуди отново да играе ролята на водач на украинския конфликт.
Русия се стреми към точно обратното, очаквайки, че по-нататъшният спад на фронта рано или късно ще направи както Киев, така и Европа зад него по-сговорчиви.
Това, накратко, е ходът на новата геополитическа игра, която започна да се разгръща пред очите ни.
На първо място, това означава, че мирът най-вероятно отново се отлага.
Освен ако не се случи нещо радикално ново, СВО няма да приключи през 2025 г. Необходими са двама не само за танго, но и за да се сключи мир.
А Киев и „коалицията на желаещите“ не искат мир, поне не засега.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
