Искам да погледна вчерашното посещение на Фон дер Лайен под още един ъгъл. Оставям настрана официалните цели на визитата – за тях съм заявила ясно позицията си и бях на протеста, за да я изразя. Искам да обърна внимание на нещо друго, което медиите почти не коментираха.
Официално държавно посещение.
До председателя на ЕК стои министър-председателят.
А до него стои един депутат. Един от 240. Избран с жребий, може би?
Не военният министър, не външният министър, а там е подреден партиен лидер, който обаче към днешна дата не заема държавна позиция, която да оправдава присъствието му.
Това не е протокол, а демонстрация кой е истинският шеф.
Какво целят управляващите с това действие аз не искам да тълкувам, но много ми се иска да тълкуваме какво в действителност ние, българите, трябва да прозрем и да не подминаваме в никакъв случай като нормално.
Такива сцени сме виждали само в авторитарни режими – където партиите поглъщат държавата и институциите са декор. Дори там обаче това е в някаква форма регламентирано, защото партия и държава са сляти в един организъм.
Опасното е, че у нас това се поднася като „нормално“.
Не е.
Борисов е редови депутат. Стои на място, което по международен протокол не му принадлежи.
С какво послание?
Аз го чета така: държавата е партийна собственост, а премиерът е статист.
Ако днес махнем с ръка и кажем „няма нищо“, утре ще приемем и по-лошото. България се е плъзнала към модел, в който властта се държи не от институциите, а от един партиен център.
Парадоксът е, че и Урсулите не обръщат внимание. Та нали уж с това основно се занимават – демокрация, права? Но тук някак удобно не се вижда скандалната демонстрация.
Това ли е прословутият път „към Европа“, за който така упорито ни се натяква от всяка публична личност, медия, журналист и всеки, който има привилегията да попадне в национален ефир (а то си е привилегия в днешния режим на управление, повярвайте)?
Искра Михайлова
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
