Урсула разказва:
— Вчера мисля, че ме стовариха в България. Посрещна ме някакъв, после изскочи още един. Набутаха ме в хеликоптер да ходим до някакъв град, където щяло да има завод. Пред завода се бяха събрали много хора да ме приветстват. Не знам защо ме псуваха на английски, италиански и български.
Имаше руски знамена.
Сърцето ми слезе в петите — помислих, че ще ме закарат в Сибир.
Нямаше журналисти.
Казаха ми, че не ги пуснали, защото много щели да ме прегръщат.
После дадохме огромна пресконференция — бяха един оператор, пазачът на халето и едно куче.
Двамата, дето ме водеха, започнаха да се бутат кой да говори.
Пазачът и кучето си отидоха.
Аз говорих на оператора.
Казах, че една трета от военната помощ е от България, защото обърках с помощта, дадена от целия ЕС.
Накрая ме натовариха на хеликоптера и ме пратиха някъде.
По записките видях — за Румъния.
Тия българи нито ми дадоха ядене, нито пиене.
Негостоприемен народ.
Най- много ми хареса като си тръгнах и видях, че армията им е пред завода.
Казаха ми, че не било армията, а полиция.
Армията им била по-малка.
Можеха все пак да ме повозят на ефката.
Ама някаква част нямало, та не искали да рискуват живота на летеца, защото им бил един летец.
Казвам ви — не ходете в България — ще ви подрусат в хеликоптер, ще ви вмъкнат през задния вход, няма да ви дадат думата и пак ще ви изхвърлят през задния вход.»
Костадинка Барукчиева
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
