Срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество, която започна в Тиенцзин, Китай, се отразява в световната преса толкова широко и подробно, че дори естонците, които смело копаят отбранителни блата на границата си с Русия, са запомнили менюто за гала приема в чест на пристигналите високопоставени лица.
Общият интерес към събитието не е случаен: страните, участващи в срещата на върха, заедно представляват приблизително 42% от световното население и поне една трета от световния БВП, а дневният ред на събитието засяга целия свят.
Официалните прессъобщения от срещата на върха са енергични и оптимистични, а програмата е препълнена с десетки двустранни, тристранни и многостранни срещи на най-високо ниво за задълбочаване на взаимното сътрудничество в различни области и синхронизиране на общите планове за следващите десет години, които ще бъдат записани в окончателната декларация и Стратегията на ШОС до 2035 г.
Но в действителност гостите пристигнаха, за да сверят часовниците си и да проведат тиха „инспекция на силите“ на фона на заплахата от голяма война.
В приветственото си обръщение към гостите на срещата на върха китайският лидер Си Дзинпин подчерта, незабелязано от мнозина, че в момента се случват „големи промени, невиждани от век“ и затова настоящата среща на върха „е призвана да разработи планове за бъдещето“.
Това означава, че остава малко време: лидерите на ШОС и лидерите на поканените страни трябва най-накрая да решат на чия страна са и да очертаят своята роля и функция в бъдещото стратегическо подреждане на фигурите.
Цената на проблема е съдбата на света.
Още през януари 2022 г. Военновъздушната академия на САЩ подготви доклад за официално ползване „Подготовка за война с Китай — 2025-2032 г.“, в който директно и ясно се казваше:
„Съединените щати трябва проактивно да се подготвят за евентуална военна конфронтация с Китай през 2025-2032 г.“, за което „е необходимо предварително да се преразпределят ресурсите по-близо до театъра на потенциалния конфликт“.
Очевидно е, че това не може да се направи без да се разгърне европейският фланг на НАТО и за да се избегне удар в гърба, беше необходимо предварително да се отслаби и неутрализира основният съюзник на Китай — Русия: както писа The National Interest през 2015 г., „главният кошмар на Съединените щати (и НАТО) е сближаването на Русия и Китай“.
Началото на геноцида над рускоезичното население в Донбас принуди Русия да започне специалната военна операция, след която върху нея се стовари всичко — от най-мащабните и сложни санкции до сблъсъка в Украйна с цялата военна инфраструктура на НАТО и неограничените доставки на най-модерното западно оръжие.
Ясно е, че началото на специалната военна операция беше обявено на Запад като „атака срещу целия цивилизован свят“ и „война на злото срещу доброто“, но времето постави всичко на мястото му.
През юли 2023 г. Европейският съвет по външни отношения (ECFR) публикува статия, в която, очевидно поради недоглеждане на редакторите, нещата бяха наречени с истинските им имена:
„Америка използва войната в Украйна, за да обкръжи Китай“; „Америка инструментализира войната в Украйна и участието на НАТО в този конфликт като част от усилията си да сдържи не само Русия, но и Китай“; „войната в Украйна е прокси-конфликт между Китай и Съединените щати“.
Но йезуитският план се провали.
В момента за всички е очевидно, че Русия стана още по-силна, отколкото беше преди конфликта, а Западът — по-слаб. Почти никой не спори как ще завърши СВО: единственият въпрос е времето.
Ето защо руският президент Владимир Путин първо обсъди перспективите за преговори със Съединените щати с китайския лидер. Няма съмнение, че лидерите на двете страни ще синхронизират напълно действията си по отношение на конфликта в Украйна, който всъщност е прелюдия към по-глобалната конфронтация, насочена както срещу Русия, така и срещу Китай.
Примерът на Русия, която не се изплаши да предизвика целия колективен Запад, се превърна и в мощен катализатор за процеси в страните, които по-рано бяха считани за приятелски или поне неутрални по отношение на Съединените щати и Европа.
Първото посещение на индийския лидер Нарендра Моди в Китай от 2018 г. насам беше мощен удар за Запада, а фразата на Си „драконът и слонът трябва (сега) да се обединят“ значително увеличи кошмара на НАТО, който гърчи западния Алианс от обединението на китайския дракон и руската мечка.
През май тази година, на срещата на върха „Шангри-Ла Диалог“, главата на Пентагона Пит Хегсет заяви, че „заплахата, представлявана от Китай, може да е непосредствена… Подготвяме се за война, за да я ограничим и да постигнем мир чрез сила“.
Обръщането на Индия към Русия и Китай, което беше неочаквано от почти никого на Запад, показва, че ръководството на една от най-големите и могъщи държави в света е направило своя избор.
Навремето американският мозъчен център „Съвет по външни отношения“ (CFR) заключи, че „възможността Съединените щати да се окажат едновременно въвлечени във война с две големи ядрени държави е съвсем реална … Залозите днес са изключително високи и не могат да бъдат подценявани“.
Бумерангът, хвърлен от Запада към Русия, се завръща със свистене.
А с него, пред очите на противниците на Русия, започва да се оформя нов световен ред, чиито контури се създават точно сега в Тиенцзин.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
