«Ако Русия не беше нападнала Украйна, всичко щеше да е наред!»
Чували сте го, нали?
Няма как да не сте… все пак това звучи по всички национални медии от сутрин до вечер в продължение на вече години.
Знаете ли обаче, че през април 2019 година RAND Corporation публикува стратегически анализ-препоръки, какво трябва да се случи за да се дестабилизира Русия.
Малко уточнение:
RAND не са поредните «диванни стратези» или блогъри.
Това е голяма организация, финансирана от американското правителство и официален съветник на Пентагона, ЦРУ и Държавния департамент и други институции в САЩ.
Давам Ви най-важните точки от доклада, без мои коментари по тях — изводите може да си направите сами.
Естествено, цитатите са неизчерпателни, но достатъчно показателни. Ако се интересувате за подробности, има и линк към кратката версия на «стратегията».
Без повече общи приказки, ето какво казаха те, че трябва да се случи, още през 2019 година…
„Стъпките, които разглеждаме, не биха имали за основна цел нито отбрана, нито възпиране… По-скоро те са замислени като елементи в кампания, предназначена да дебалансира противника, карайки Русия да се конкурира в области или региони, където Съединените щати имат конкурентно предимство.“
- Провокиране чрез Украйна:
„Предоставянето на смъртоносна помощ на Украйна би използвало най-голямата външна уязвимост на Русия.“
- Натиск върху икономика:
„Засилването на санкциите и разширяването на производството на енергия в САЩ биха могли да навредят на руската икономика.“
- Дестабилизация:
„Насърчаването на вътрешни протести или вълнения би могло да напрегне руския режим.“
„Намаляването на руското влияние в Сирия би могло да подкопае неговите външнополитически цели и престиж.“
- Откъсване на Европа:
„Намаляването на износа на руски газ чрез насърчаване на диверсификацията на европейската енергия би навредило на руската икономика.“
- Намаляване на влиянието в Сирия:
„Увеличаването на подкрепата за сирийските бунтовници може да застраши други политически приоритети на САЩ… но може да увеличи разходите за Русия.“
- Вътрешна нестабилност:
„Насърчаването на вътрешни протести или вълнения може да натовари руския режим.“
- Разрушаване на съюзите:
„Използването на напрежението в отношенията на Русия със съседите и съюзниците й може да отслаби стратегическата й позиция.“
- Подкопаване на престиж:
„Намаляването на имиджа на Русия като велика сила може да навреди на влиянието ѝ в чужбина.“
- Ограничаване на влиянието в Кавказ:
„Предоставянето на помощ на Грузия и насърчаването на стремежите й за членство в НАТО би увеличило натиска върху южния фланг на Русия.“
- Натрупване на военноморски сили в Черно море:
„Увеличаването на военноморското присъствие на НАТО в Черно море би оспорило достъпа и влиянието на Русия.“
- Договори за контрол върху оръжия:
„Оттеглянето от определени договори за оръжия би могло да окаже натиск върху руското планиране на отбраната.“
- Използване на религиозните разделения:
Въпреки че не е изрично посочено, принципът на вътрешна фрагментация се отнася и за религията.
Логиката на стратегията ясно се простира до:
— Подкрепа на разкола между Руската православна църква и Украинската православна църква;
— Насърчаване на алтернативни православни структури, лоялни към западните наративи;
— Подкопаване на обединяващата роля на Църквата в Русия.
- Централна Азия:
„Увеличаването на присъствието на САЩ и НАТО в Централна Азия може да провокира руска несигурност.“
- Общественото мнение като оръжие:
„Разкриването на корупцията и авторитаризма в Русия може да намали привлекателността й като модел в чужбина.“
- Подкопаване на електоралната легитимност:
„Намаляването на доверието в легитимността на изборите или политическите процеси може да увеличи политическата нестабилност и да отклони ресурси от външни амбиции.“
- Интелектуално източване:
„Насърчаването на емиграцията от Русия на квалифицирана работна ръка и добре образована младеж е свързано с малки разходи или рискове и би могло да помогне на Съединените щати и други приемащи страни и да навреди на Русия.“
- Подкопаване на доверието в руските избори:
„Намаляването на доверието в руската избирателна система би било трудно поради държавния контрол върху повечето медийни източници. Това би могло да увеличи недоволството от режима.“
- Атакуване на легитимността:
„Създаване на усещането, че режимът не преследва обществения интерес“
- Стратегическо сплашване:
„Преместване на бомбардировачи в близост до ключови руски стратегически цели, от които лесно могат да бъдат поразени.“
- Ескалиране на военния натиск: „Преместване на изтребители, така че да са по-близо до целите си от бомбардировачите.“ „Разполагане на допълнителни тактически ядрени оръжия на места в Европа и Азия.“ „Преместването на американските и съюзническите системи за противоракетна отбрана, за да се ангажират по-добре с руски балистични ракети, също би алармирало Москва.“
Заключение (отново от RAND):
„Най-голямата възвръщаемост на инвестициите на САЩ може да дойде от мерки без директна военна намеса и информационни кампании.“
Това не е просто теория, а публикувана стратегия.
Войната в Украйна?
Планирана!
Финансирана!
Изпълнена!
Точно както е описано…
Преди време подробният документ беше достъпен, така че ако имате желание, предполагам все още може да го намерите.
Ето линк към краткия вариант на стратегията:
https://www.rand.org/pubs/research_briefs/RB10014.html?fbclid=IwY2xjawMbl6xleHRuA2FlbQIxMQABHgME9_bHbUK5EPZb0zFpP78oeRKlEUD1ZDDSQYgrFa3iDULyCQ144ZTxdFBr_aem_SR_drz5NY9wqD5f06NjIAw
Красимир Глоговски
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
