Тръмп и Путин се разбраха и ще продължават да се разбират, въпреки циркаджилъка на глобалистите. Тръмп е удобният човек, който да извърши завоя спрямо Европа, която остава мулето за мръсната работа по провокациите и възпирането на Русия.
Стилът:
1. Ислямизираща се Европа, конфликтираща се със самата себе си отвътре;
2. Обособяване на гета, общности, клетки, самоенергезиращо се недоволство и изграждане на предпоставки за бунтове;
3. Неконтролируема миграция, трансформираща европейската културно-религиозна същност;
4. Стратегическа леност и отказ на политическите елити да осъзнаят реалността, която ги връхлита;
5. Средиземноморски тип зависими икономики, затънали в дългове;
6. Превъоръжаване и подготовка за война;
7. Безпомощна бюрократична машина, която съчинява декларации, пакети със санкции, резолюции, самоограничения и пр.
САЩ всъщност не напускат Европа, а променят плановете си за Европа.
Те поддържаха фасадата «ЕС», за да могат да легитимират глобалния си обхват под лозунга „демократичният свят изисква, налага и решава“.
Но този номер твърдо се изчерпи.
Някои лидери преди време си въобразиха, че искат и могат да постигнат субектност, паралелна на тази на САЩ.
Съответно бързо бяха раздробени – четворката Меркел, Берлускони, Саркози, Путин, които се договаряха помежду си, извън опеката на САЩ. Зависимостта на Германия (доскоро наричана моторът на ЕС) от износа я прави крехка държава и ние виждаме как тя рухва пред очите ни.
Битката за ценностите на Европа се оказа грандоманска фраза.
И Европа остана сама със себе си, демонстрирайки болезнено мегапораженията (загуба на идентичност, авторитет и политическа сила) от допуснатата свръхзависимост и оплетеност с глобалистката доктрина на САЩ.
Самият ЕС като проект си е част от американската стратегия за надмощие, но в един момент САЩ започнаха да променят детайлите и инструментите в тази стратегия, и ЕС беше изпратен за финализиране.
ЕС вече не е обект за осигуряване на сигурност срещу „демократично съюзничество“, а се превръща в терен за провокации, буферна зона за експерименти, продължение и втора стъпка на украинския етюд, територия за натиск и дразнене, зона за инфраструктурно и идеологическо противодействие на Русия.
И най-тъжната картина – виждаме ЕС като абсурдна политическа играчка на Великобритания именно през наднационалните мрежи на финансовия и спекулативен капитал, който придоби трайно надмощие в глобалистката либерална власт, проектирана досега през доминацията на САЩ.
Тръмп и Путин за едно ще се разберат, за друго – не. Дори веднага да се разберат, нищо не е окончателно. Решението се открива в тенденциите.
Тръмп се интересува как да извлече ресурс от всяка точка на влияние, за да стабилизира и обогатява САЩ, а Русия в това отношение би могла да съдейства.
Европа вече е обект, а не партньор. За Европа решават други. Така че слушам днес глобалистките анализатори как не излизат от стария коловоз.
И да, Тръмп може да е всякакъв, но пътят оттук нататък няма да се промени.
Тръмп е завоят към същата цел.
Обаче Financial Times продължава с ударите си, че основният коз на Путин е невежеството на Тръмп. Изданието цитира Теодор Рузвелт, който казва, че американските президенти трябва да говорят тихо и да носят голяма тояга.
Но Тръмп, според британската медия, ГОВОРИ ГРЪМКО И РАЗМАХВА ЮФКА.
„15% мита върху европейския износ за САЩ; 600 милиарда долара инвестиции, насочени еднопосочно към САЩ; стотици милиарди в задължителни покупки на американско военно оборудване; и 750 милиарда долара за надценен втечнен природен газ (LNG) за три години“, както обобщи един френски анализатор относно провала на ЕС.
Това НЕ Е ЮФКА!
Няма да е юфка и бъдещото договаряне с Русия.
А иначе голямата война (с всички средства) вътре в САЩ и извън САЩ срещу Тръмп ще продължи.
Огромна мощ за ресурси, огромна сила, насочена за придобиването й.
Калина Андролова
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
