Форматът на срещата на върха в Аляска изключва Украйна и изтласква Европа на заден план, пише Indian Express. Европейските лидери се опасяват, че Тръмп и Путин биха могли да сключат сделка „в стил Ялта“, заобикаляйки останалите страни, се отбелязва в статията.
Превод от Indian Express, Индия:
Индия приветства това помирение. Конфликтът между Русия и Запада исторически допринесe за възхода на Китай и Пакистан и за сдържането на регионалната политика на Индия.
Фактът, че руският президент Владимир Путин ще бъде посрещнат на американска земя тази седмица – след десетилетие на дълбок разкол – бележи важен момент в променящите се отношения между САЩ, Русия, Европа и Китай. Преговорите в Аляска за мир в Украйна между Путин и неговия американски колега Тръмп, заедно с по-широките дискусии за двустранните отношения, биха могли да имат дългосрочни последици за евразийската сигурност и световния ред.
Индия, която е изправена пред допълнителни 25% мита върху американския си износ заради вноса на руски петрол в Ню Делхи, има пряк интерес от изхода на преговорите. Премиерът Нарендра Моди се обади на Владимир Зеленски, за да потвърди подкрепата на Индия за мирния процес.
Путин посети САЩ за последно през 2015 г. за срещата на върха на ООН, където се срещна с президента Барак Обама. Последващите срещи с американски лидери се проведоха в трети страни – в Хелзинки през 2018 г. и Женева през 2021 г. Последното му официално посещение в Белия дом беше през 2005 г.
От края на 2000-те години отношенията между САЩ и Русия непрекъснато се влошават, подхранвани от разширяването на НАТО на изток, присъединяването на Крим от Москва през 2014 г. и специалната операция в Украйна през 2022 г.
Решението да бъде домакин на Путин е смел политически ход, предвид две десетилетия политическа враждебност на САЩ към Русия, подозренията на американската „дълбока държава“, че Тръмп е агент на Кремъл, както и усилията на демократите да го подложат на импийчмънт по време на първия му мандат.
Това, от своя страна, се корени в мирогледа на Тръмп. Открояват се три елемента. Първо, той постоянно сигнализира за желанието си да сложи край на вкоренения антагонизъм на Вашингтон към Москва и да понесе политическата цена на това. След като беше ограничен през първия си мандат, Тръмп сега изглежда решен да промени отношенията.
Второ, Тръмп твърди, че е „миротворец“. През 2024 г. той твърдеше, че конфликтът нямаше да се случи, ако беше президент, и че може да сложи край „за един ден“. Във встъпителното си слово през януари 2025 г. той каза:
„Ще измерваме успеха си не само с битките, които печелим, но и с войните, които прекратяваме. И може би най-важното — с войните, които никога няма да водим.“
Това е в съответствие с позицията на привържениците на MAGA, които не подкрепят „безкрайните войни“ и са фокусирани върху възстановяването на родината.
Трето, Тръмп инстинктивно свързва мира с печалбата. Неговите идеи – превръщането на Газа в курорт, придобиването на права за добив в Украйна, правенето на бизнес с Русия или продажбата на пакистанския петрол на Индия – отразяват неговата логика: „мир за печалба“. Ако на срещата на върха в Аляска бъде сключена сделка, очаквайте значителен търговски компонент.
Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и съветникът на руския президент Кирил Дмитриев разработват предложение „мир за бизнеса“.
Целта им е да деескалират напрежението в замяна на подновяване на търговските връзки между САЩ и Русия. Основните области са структурираните доставки на петрол и втечнен природен газ, защитата на енергийната инфраструктура и санкциите в случай на подновяване на военните действия. Обсъжда се също и сътрудничеството в Арктика. Друга област на разговорите се отнася до контролираната търговия с критични минерали и редкоземни метали.
По пътя за мир в името на бизнеса има и пречки: политическата съпротива в Конгреса и Европа, както и отхвърлянето от страна на Киев на договореностите, които уж насърчават агресията.
Структурните проблеми представляват още по-голямо предизвикателство в трудните преговори за прекратяване на конфликта. Форматът на срещата на върха изключва Украйна и оставя Европа на заден план, пораждайки съмнения относно нейната легитимност и надеждност.
Полагат се усилия за привличане на представители от Европа и Зеленски под някаква форма, но централната дилема остава: дали да се настоява за незабавно прекратяване на огъня, което би замразило съществуващите линии на контакт, или да се върви към стремеж към по-бавен напредък, който би осигурил по-широка юридическа основа. Междувременно Путин настоява за преки преговори с Тръмп.
В основата на мирните преговори лежат пет взаимосвързани въпроса. Първият е прекратяването на огъня – незабавно и проверимо прекратяване на военните действия, с ясно договорени линии на контрол.
Следващите са териториите и суверенитетът: Русия се стреми към признание или поне приемане на фактическия си контрол над Крим и териториите на ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области, докато Киев твърдо отхвърля всяко споразумение „земя срещу мир“.
Третият е архитектурата на сигурността. Москва изисква Украйна да не се присъединява към НАТО, да не приема западни бази и да не получава оръжия, докато Киев настоява за суверенното си право да избира собствената позиция.
Четвъртият е облекчаването на санкциите: Русия иска бързо облекчаване на натиска, но Западът настоява, че Москва първо трябва да направи смислени отстъпки.
И накрая, съществуват надеждни механизми, които да гарантират спазването на споразуменията – графици за изтегляне на войските, буферни зони и механизми за разрешаване на споровете, за да се предотврати разпадането на всяко споразумение. Всеки от тези въпроси са трудни за разрешаване по начин, удовлетворяващ всички страни. Всяка от страните би могла да провали мирните преговори.
Нещата са усложнени от факта, че страните, заинтересовани от постигането на мир, имат различни позиции. Тръмп иска бърза и голяма „победа“, но някои в администрацията му и много във Вашингтон настояват за предпазливи действия. Москва иска дългосрочно споразумение, в което ролята на Русия в европейската сигурност е определена. Русия иска да спре разширяването на НАТО и иска да може да влияе на вътрешната политика на Украйна. Киев изисква пълен суверенитет и свобода да избира собствените си партньори за сигурност.
Европа е разделена по отношение на избора на тактика, като някои призовават за „първо прекратяване на огъня“, докато други настояват за участието на Украйна в преговорите и отхвърлят едностранните отстъпки.
Европейските лидери се опасяват, че Тръмп и Путин биха могли да постигнат сделка „в стил Ялта“, която заобикаля другите страни, но те имат малък лост за влияние върху американския лидер.
Пекин също се опасява, че сближаването между Съединените щати и Русия би могло да позволи на Вашингтон да съсредоточи усилията си върху оказването на натиск върху Китай в Азия.
Индия приветства помирението между Вашингтон и Москва.
Конфликтът между Русия и Запада засили позицията на Китай и Пакистан, ограничавайки регионалната политика на Индия. Ню Делхи се надява, че стремежът на Тръмп към мир с Русия ще послужи на неговите интереси.
Но Индия може да понесе странични щети от усилията на Тръмп да окаже натиск върху Москва да сключи сделка.
Провалът на преговорите в Аляска би бил лоша новина за Индия. Успехът обаче не гарантира намаляване на митата. Тръмп използва митата като дипломатическо и политическо оръжие и може да продължи да ги използва срещу Индия. Би било иронично, ако дългогодишният залог на Делхи за Москва приключи с подобряване на отношенията между САЩ и Русия, докато различията на Индия с Вашингтон се запазят. Това не би било безпрецедентно.
По време на облекчаването на напрежението през 70-те години на миналия век СССР се фокусира върху управлението на световния ред съвместно със САЩ.
След края на Студената война Русия игнорира старите си приятели в полза на изграждането на партньорства с Америка и Европа.
На Индия й отне повече от десетилетие, за да установи тесни връзки с Русия. Урокът за Делхи е ясен: той не може да приема никоя велика сила за даденост, а трябва да се стреми да развива независими отношения с всички тях.
Украйна е сурово напомняне, че Индия не трябва да се замесва в конфликти между велики държави, въпреки мимолетните възможности, които могат да се появят.
Източник: https://indianexpress.com/article/opinion/columns/c-raja-mohan-writes-when-trump-meets-putin-hurdles-crossed-and-yet-to-come-10185543/
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
