Понеже за десетина години възникнаха доста спекулации, особено в цензурираните страни от ЕС, то да си припомним накратко как започна драмата на брюкселските зелки:
Първоначално бяха по-нагли дори.
Предложиха асоциация на Украйна с ЕС и за начало безмитна търговия със стоки.
Тогава Русия каза: «за ЕС — ваша си работа, но Украйна е членка на ЕАИС (Евразийския икономически съюз) и ние де факто нямаме граници с нея. Нима си мислите, че вашите стоки ще навлизат безмитно в Русия, а за нашите ще ви плащаме мита?»
Точно това си мислеха първоначално — да пробият икономически на руския пазар, който е много по-голям и платежоспособен от украинския и да го опоскат, както направиха с източноевропейските лимитрофи. Плюс останалите членки на ЕАИС.
Военните си планове за драхнахостена ускориха след това като решиха, че сблъсък с Украйна + санкциите ще омаломощят Русия и после вече те лесно ще атакуват масирано отслабналата руска шир.
Но не им излязоха сметките.
Започнаха да удрят по нефта и газа, а трябваше през 2014 по селското стопанство.
И Русия успя да осигури продоволствената си безопасност след Крим — от вносител на храни дори се превърна в основен техен износител.
По-натам бе въпрос на техника.
Всяка западна санкция всъщност освобождаваше руския пазар от неравностоен за прохождащия руски малък и среден бизнес конкурент, а пък военното производство като драйвър започна да дава заявки и работа на свързаните отрасли — металостроене, логистика и т.н.
Александър Василев
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
