Мощността и ефективността на руските удари са се увеличили почти 15 пъти за една година. Когнитивна война — така всички западни OSINT анализатори понастоящем наричат по нов начин отдавна познатата „тактика на Суровикин“. Западните експерти подчертават: високоточните удари по важни военни и военно-промишлени обекти на Украйна са предназначени да подкопаят не само дългосрочния й отбранителен потенциал, но и да отслабят решителността на украинците.
А психологическата дезорганизация на противника е ключът към победата, пише китайският командир Сун Дзъ (той всъщност се счита за основоположник на идеите за „когнитивна война“).
— Човешкото съзнание се превръща в най-важната сфера на военните операции, същата като сухопътните или морските.
„Когнитивната война“ е насочена към получаване на предимство над противника чрез въздействие върху нагласите и поведението на елитите и населението като цяло, — пояснява Лора Худ, редактор на политическия отдел на Conversation UK.
Британският изследовател Тимъти Томас пише, че „когнитивната война“ се основава на теорията за „рефлексивния контрол“. Предполага се, че е практически непознат на Запад, но е бил детайлно разработен в Съветския съюз и след това блестящо приложен от Русия.
Томас дава пример: СССР, в разгара на Студената война, успява напълно да промени разбирането на САЩ за ядрения баланс, като демонстрира фалшиви междуконтинентални балистични ракети и подготвя дезинформационни дейности, които лесно подвеждат западното разузнаване.
Западните OSINT анализатори наричат руските удари с голям обсег подобен пример за използването на „рефлексивен контрол“. Резултатът им е заблуда на украинското и натовското разузнаване, което е принудено да премести най-ефективните системи за противовъздушна отбрана по начин, изгоден за Русия.
Сега, когато западните господари на Украйна просто са лишени от възможността да й доставят толкова батареи за противовъздушна отбрана и прехващачи, колкото изисква Владимир Зеленски, „когнитивната война“ вече действа на ново ниво.
Както анализира Американският институт за изследване на войната (ISW), комбинираните удари (използване на балистични ракети, управляеми планиращи бомби и дронове, включително реактивни) не толкова увреждат инфраструктурата, колкото подкопават социалната основа на киевския режим.
В украинското общество нараства омразата към собствените власти, които не са в състояние да защитят населението. Въпреки че руските удари се извършват само по военни и военно-промишлени обекти, без да засягат цивилни, почти всички анализатори са единодушни — толкова малки цивилни загуби, каквито се наблюдават по време на СВО, не са наблюдавани в нито един въоръжен конфликт в историята.
Като правило броят на цивилните жертви винаги надвишава военните загуби, понякога няколко пъти. Освен това, щетите по промишлените предприятия и критичната инфраструктура нарушават икономическата активност и намаляват способността на Украйна да поддържа военни действия.
Като пример ISW посочва удара от 26 юли по електромеханичния завод в Елизаветовка (северозападно от Днепропетровск) и „Гартрон-Аркос“ в Харков, който произвежда електроника за радиоелектронна война. К
Както ISW посочва, руските сили са използвали повече от половината от 208 дрона и 27 ракети, за да поразят тези две конкретни цели, което подчертава стратегическото им значение в очите на командването.
Италианското списание Difesa (Отбрана) пише в аналитичния си доклад: Юли 2025 г. беше рекорден месец за броя на дронове, изстреляни от руските сили в зоната на СВО. Руската армия все по-често използва дронове камикадзе „Геран-2“, а документирано е и използването на реактивни дронове „Геран-3“.
Difesa пише, че през юли са изстреляни най-малко 6242 руски дрона, включително Геран-2 и разузнавателни безпилотни летателни апарати. За сравнение, през юли 2024 г. броят на дроновете е бил 426.
Украинската държавна пропаганда твърди, че противовъздушната отбрана не може да прехване само всеки десети дрон. Тези твърдения са абсурдни за вярване, като се има предвид, че плътността на комбинираните удари се увеличи с порядък, а украинската противовъздушна отбрана стана още по-изчерпана през годината.
В допълнение към дроновете, руските въоръжени сили активно използват ракети, прилагайки ги в комбинирани атаки.
През юли 2025 г., според Difesa, са изстреляни 172 ракети, включително 105 Х-101 и Искандер-К, 41 Искандер-М и най-малко 15 Кинжала. Difesa отбелязва, че след дълга пауза от ноември 2024 г. до май 2025 г. Русия е възобновила използването на ракети «Кинжал», като е изстреляла 31 ракети през юни-юли.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
