Русия вече може да разполага следните ракети, както и модификациите с увеличен обсег (над 500 км.):
- 9М729 Новатор (НАТО: SSC-8): изстрелвана от мобилни установки, 500-2300 км обсег, ядрена или конвенционална бойна глава, точност на попадения около 10м.
- 9М723 (Искандер М): тактическа балистична ракета с ядрена или конвенционална бойна глава, изстрелвана от мобилни установки, 400-700 км обсег, хиперзвукова (Mach 6+), маневреност в последната фаза преди поражението.
- РС 23 Рубеж (НАТО: SSX31): изстрелвана от мобилни установки, 5800 км обсег, хибрид между ICBM (междуконтинентална) и IRBM (среден обсег), 4 ядрени или конвенционални бойни глави с независимо насочване или модифицирана версия на Авангард, хиперзвукова (Mach 20+), точност на попадения 90-250 м., допълнителни системи за избягване на противоракетна отбрана.
Това е окончателният край на договорът за ракети със среден обсег (INF Тreaty), подписан през 1987 година от Рейгън и Горбачов и в следствие на който за няколко години бяха унищожени почти 2700 ракети (846 от Вашингтон и 1846 от Москва).
САЩ едностранно прекратиха участието си в договора през 2019, а Русия обяви, че ще си наложи сама мораториум за разполагане и използване на ракети, в съответствие с него.
Същият мораториум, който вече отпадна.
Интересен факт:
На 8 март, 2019 година, Украйна официално заявява, че след като договорът де юре вече не съществува, тя ще започне разработки на собствени ракети със среден обсег.
На някои може да им звучи комично, но по времето на СССР, около 40% от съветската космическа индустрия е в Украйна. Дори тогава, на републиката не са били позволявани ракети със среден обсег (които да могат да поразят Москва). По-малък и по-голям обсег — да, но среден – никога.
След като Буш прекрати едностранно договора за балистичните ракети през 2002 година, който обхващаше разполагането на противоракетни системи, а Тръмп напусна през 2020 Open Skies Treaty, който позволяваше невъоръжени, наблюдателни полети над териториите на държавите, единственият действащ подобен договор в момента е New START.
По-важните клаузи в него обхващат:
— Разполагане на не повече от 1550 стратегически ядрени бойни глави и максимум 700 ракети и бомбардировачи с голям обсег.
— Ограничение на разполагане от 800 междуконтинентални балистични ракети.
— Всяка страна може да провежда до 18 инспекции на обекти със стратегически ядрени оръжия годишно, за да се увери, че другата не е нарушила ограниченията на договора.
„Действащ” може би не е най-точната дума, защото през 2023 Москва временно го суспендира, понеже САЩ прекратиха да споделят информация за ядрените си системи, както са длъжни според договора.
Накратко, в момента вече няма действащ и ефективен международен договор, който да контролира ядрените сили.
Снимка: BBC
Цветомир Глоговски
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
