Живеем в епоха, която отчаяно копнее за своите титани. За онези редки екземпляри на човешкия вид, които не се съобразяват със света, а го пренареждат според собствената си, често налудничава воля.
Илон Мъск е най-блестящият пример. Той не е просто бизнесмен, а явление, приличащо на природна стихия — едновременно съзидателна и разрушителна. Той изстрелва коли в космоса просто за удоволствие. Пробива тунели под градовете. Иска да колонизира Марс, докато ние спорим за цената на доматите. Той е умен, смел, работлив и притежава онази свята арогантност, която може да задвижи историята. Неговата визия не е програмен период от четири години. Тя се измерва в светлинни години.
В древността такъв човек щеше да е митологичен герой.
Днес е просто CEO, но принципът е същият.
Екосистемата на Паразитите
И тогава идва другият архетип. Политикът.
Ако Мъск е орел, кръжащ в стратосферата, политикът е онази плоска, безгръбначна тения, която живее удобно в червата на държавния организъм.
Неговата философия не е да създава. А да регулира.
Той не строи ракети. Той пише директиви за допустимото изкривяване на краставиците.
Той не търси нови хоризонти, а нов начин да обложи с данък съществуващите.
Неговата «визия» не е да стигне до Марс, а да се преизбере на следващите избори.
Политикът е същество, дефинирано чрез своите липси.
Той е страхлив, защото властта му зависи от чуждото одобрение. Той е алчен, защото не произвежда стойност, а само я преразпределя (най-вече към себе си). Той е мързелив, защото работата му не се измерва в резултати, а в процедури. И е лицемер, защото трябва да говори за «общото благо», докато работи изключително за своето собствено.
Политикът е съвършеният паразит.
Сблъсъкът на светове
И сега, най-накрая, тези два свята се сблъскват.
Когато Мъск призовава Ирландия (или която и да е друга държава) да напусне ЕС, това не е просто политически коментар, а биологичен сблъсък.
За орела Европейският съюз не е съюз на народи, а гигантска ферма за тении.
Един перфектен, безкрайно сложен и задушаващ регулаторен организъм, проектиран да обслужва себе си и да потиска всеки порив към величие.
«Той унищожава демокрацията», казва Мъск.
Но истината е по-дълбока. Той не унищожава просто демокрацията, унищожава виталността.
Истинската драма не е дали Ирландия ще напусне, а в битката между титаните, които строят бъдещето, и паразитите, които го регулират, паразитите винаги имат едно предимство.
Орелът трябва да се бори с гравитацията, с бурите, с огромните разстояния. Той може да се провали.
Тенията просто трябва да се държи здраво и да чака следващото хранене.
Мъск строи кораби, за да избягаме от Земята.
А политикът е паразитът, който се опитва да му продаде въглеродна квота за излитането.
Nik Ray
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
