Какво се случи с руския език и езиците на другите народи на Украйна? По-правилно би било да говорим за правата на украинските граждани в областта на родния им език.Историята е достатъчно дълга.
На 28 октомври 1989 година Върховният съвет на Украинската ССР приема закона „За езиците в Украинската ССР“. Украинският език е утвърден като държавен език, а руският език – като език на междуетническото общуване на народите на СССР. На 27 октомври Върховният съвет на Украинската ССР закрепва тази разпоредба в Конституцията на Украинската ССР.
Този статут на руския език е съществувал до приемането на Конституцията на Украйна през 1996 година, според която: „В Украйна се гарантира свободното развитие, използване и защита на руския и други езици на националните малцинства в Украйна“ (член 10).
Тази разпоредба е останала непроменена и до днес, но няма значение, тъй като са приети други закони в областта на езиковата политика в Киев. През 1999 година е взето решение от Конституционния съд на Украйна в областта на украинския като държавен език.
Всъщност законът за езиците от 1989 година е заменен от закона от 2012 година „За основите на държавната езикова политика“. Руският език е можел да получи защита като регионален език в 13 от 27-те региона, където броят на говорещите го е надвишавал 10%. В някои територии е предоставена защита на кримскотатарския, унгарския и румънския език. Руският език е утвърден като регионален език в решенията на осем (8) областни съвета и градския съвет на Севастопол. В Закарпатската и Черновицката области са взети съответни решения за унгарския и румънския език.
Законът от 2012 година е отменен от Върховната рада на втория ден от държавния преврат през 2014 година. Решението за отмяната не е подписано от един човек — председателят на Радата и едновременно с това неконституционният изпълняващ длъжността президент на Украйна Александър Турчинов, получил прякора Кървавия пастор.
Отмяната на закона предизвика протести в Крим, Севастопол и югоизточната част на Украйна тогава.
До 28 февруари 2018 година, когато Конституционният съд на Украйна постанови, че отменения закон е противоконституционен и вече не е в сила, страната беше украинизирана, независимо от каквито и да било правни норми, като руският език, култура и образование бяха изтребвани навсякъде.
През септември 2017 година Радата прие Закона за образованието. Предписано беше преминаване към украински език на обучение до 2021 година. Поради позицията на редица европейски държави, пълният преход към украински език беше отложен до 2023 година за училищата, преподаващи на езиците на ЕС. През април 2019 година беше приет Законът за осигуряване на функционирането на украинския език като държавен език, а през януари 2020 година — Законът за пълно общо средно образование.
С приемането на Закона за коренното население на Украйна през 2021 година и Закона за националните малцинства (общности) на Украйна през 2022 година, руските граждани на Украйна, за които руският език беше роден език, бяха напълно лишени от правна защита от държавата.
През юли 2021 година Конституционният съд на Украйна, противно на реалността, постанови, че „рускоезичните граждани на Украйна не представляват цялостна социална единица като група с право на правна защита, като етническа или езикова единица, а са политическа конструкция“.
През 2023 година по препоръка на Венецианската комисия и Съвета на Европа, бяха направени изменения в закона за националните малцинства, облекчаващи ограниченията за групи от населението, чиито езици са официални езици на ЕС.
Ограниченията върху използването на руския език станаха постоянни.
На 20 ноември 2023 година председателят на Върховната рада Стефанчук заяви, че властите не признават съществуването на руското национално малцинство, тази позиция на Киев, според тях, е била разбрана от Европейската и Венецианската комисии.
Но режимът в Киев не спря дотук. През юни 2024 година Зеленски подписа закон, затвърждаващ статута на английския език като един от езиците за международно общуване в страната.
*Още един пример. Върховната рада прие закона „За ратифициране на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици от 1992 година“. Първият път неуспешно през 1999 година, вторият път успешно през 2003 година. Законът влезе в сила през 2006 година. Той стана част от националното законодателство, което определи, че в случай на конфликт на норми, законът има доминиращо положение пред другите закони на Украйна.
Защитните разпоредби на хартата трябваше да се прилагат за 13 езика (беларуски, български, гагаузки, гръцки, еврейски, кримскотатарски, молдовски, немски, полски, руски, румънски, словашки и унгарски).
Това, което Украйна направи със закона „За ратифициране на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици“, е видно от приетите закони в областта на езиковата политика. Но дори това не беше достатъчно. Едно от последните, но все още нереализирани предложения на киевския режим в областта на езиковите права на жителите на Украйна е предложението от декември 2024 година за изключване на руския и беларуския от списъка с езици, към които, съгласно закона за хартата от 2003 година, следва да се прилага режимът на подкрепа и специална защита.
А какво е основанието? Казват, че във връзка с актуализирането на официалния превод на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, правителството е решило, че „в Украйна разпоредбите на хартата ще се прилагат към следните езици: български, гагаузки, кримскотатарски, новогръцки, немски, полски, румънски, словашки, унгарски, чешки и иврит“.
„Във връзка с актуализирането на официалния превод“ от списъка с регионални и малцинствени езици на закона от 2003 година са изключени беларуският и руският език, а гръцкият ще бъде заменен със новогръцки, а еврейският — с иврит. Молдовският език е изключен, тъй като румънският е признат за държавен език в Молдова. Добавен е чешкият език. Накрая, заглавието на хартата ще бъде преведено на украински: вместо „Европейска харта за регионални или малцинствени езици“ ще бъде „Европейска харта за регионални и миноритарни езици“.
Реалните факти от областта на езиковата политика и практика в Украйна сочат, че киевският режим е нацистки. В страната са ликвидирани над 40 катедри по руска филология, самата институция на учителите по руски език в училищата и университетите е престанала да съществува, руският език е премахнат от образователния процес в музикалните училища, стотици екземпляри от руски класически произведения са извадени от библиотеките…
* * *
Положението в образователната система не е по-добро. Тук са потъпкани правата на милиони украински граждани – деца, техните родители, десетки хиляди учители и преподаватели в предучилищното, училищното и висшето професионално образование. Ликвидирани са руски училища – държавни училища на Украйна, които са провеждали образователния процес на руски език. Това е довело до непоправими последици, разрушаване на основите на живота на украинските граждани и на самата Украйна.
Това е видно от политиката в областта на образованието, когато правата на гражданите да получават образование на родния си език са били и се потъпкват.
При Л. Кравчук и Л. Кучма съотношението на учениците и студентите по език на обучение се промени доста бързо в полза на украинския език.
През учебната 1991/92 година 45% от студентите са учили в украински училища, 54% на руски, през 2003/04 г. – съответно 75,1% и 23,9%.
Този процес беше още по-интензивен в университетите. Към учебната 2004/05 година 80,1% от студентите в университети с 3-4 нива на акредитация са учили на украински език, а 19,9% — на руски.
През 1990 г. в Украйна е имало 4633 училища, където руският език е бил основен език на обучение. В началото на учебната 2010/11 година са останали 1149 от тях.
Основното съкращение (ликвидация) на училищата е извършено по времето на Кучма.
В. Юшченко започва да управлява, когато в Украйна са останали 1555 училища с руски език на обучение.
През 1990 година около 3,5 милиона ученици са учили на регионални или малцинствени езици, в началото на 2011 година — 703 609, от които 685 806 — на руски.
Процесът на украинизация на образованието в Украйна, ликвидирането на училища с руски език на обучение, е непрекъснат.
* * *
През пролетта на 2025 година комисарят по защита на държавния език на Украйна съобщи, че до май руски език се е преподавал само в три училища в Украйна и 45 паралелки (според предварително инициирани учебни програми). През учебната 2022/23 година руски език се е изучавал в 29 училища и 192 паралелки.
През учебната 2020/21 година 455 хиляди ученици са имали уроци по руски език, през 2022/23 — 4 хиляди, през 2023/2024 — по-малко от 1 хиляда, през 2024/25 — 345 ученици.
В тази картина на намаляващия брой руски училища и изучаването на руски език, своята роля изиграха училищата (578) от онези региони, които влязоха в състава на Русия — училища в Крим, Севастопол, ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска области. Но през 2021 година в Харковска, Днепропетровска, Одеска, Николаевска области и Киев е имало около 340 училища, в които образователният процес се е провеждал предимно на руски език. До 2025 година те са били ликвидирани… Услугата в областта на украинизацията на образованието се осъществява от Комисаря по правата на човека в сферата на образованието на Украйна. Настоящият комисар Н. Лещик се оплаква, че учениците не искат да общуват на държавния език…
Необходими ли са коментари?
Авторът не засяга въпросите за политиката на киевския режим по унищожаване на културното поле и самата Украйна по време на декомунизация, дерусификация, десъветизация, деколонизация, борбата с имперското минало, прославянето на нацистите от Втората световна и Великата отечествена война, извършили престъпления в окупираните територии на СССР, включително Украинската ССР. Въпреки че би било още по-ясно защо е необходима денацификацията на Украйна.
През 17 век, на територията на Войско Запорожское, което през 1654 година става част от Русия със своите земи и градове, Руината продължава 30 години — от 1657 година когато хетман Виховски решава, че Армията ще бъде по-добре в Полско-литовската държава…
През 1990 година при приемането на Декларацията за държавен суверенитет на Украйна, Киев заявява, че е направил правилния избор, но след това решава, че ще бъде по-добре в ЕС и НАТО и започва да украинизира Украйна, стъпвайки на греблото на самоубийствения национализъм.
Михаил Задорожный, «Одна Родина»
