Тази седмица във Франция имаше само една тема за обсъждане: предложението на премиера Франсоа Байру да се отменят два от трите официални празника през май, за да се ограничи нарастващият бюджетен дефицит (причинен, както знаем, от увеличените разходи за отбрана и подкрепата за Украйна). Както пише Bloomberg, в страна с 35-часова работна седмица това е равносилно на държавна измяна.
«Голяма част от обществеността изглежда недоволна от това, а синдикатите го наричат обявяване на война, а крайната десница — провокация», пише Лионел Лоран, наблюдател на изданието.
Възмущението е донякъде преувеличено. Ако се премахнат два официални празника, французите ще имат девет, така че няма от какво да се тревожат, освен от един факт: от гражданите е поискано да работят повече и да печелят в най-добрия случай същото (или по-малко).
Франция е страна, в която календарът е пъзел, в който може да се намери перфектната комбинация от празници и отпуски. Тази година хората успяха да си издействат пет дни отпуска и да получат 32 дни почивка.
Структурните реформи са това, от което Франция се нуждае, за да предотврати изчерпването на социалния си модел. Икономиката на «отворените барове» е подложена на дългосрочен натиск от демографския спад и ниската производителност. Това затруднява дългосрочните инвестиции в навиците, технологиите и инфраструктурата, които са от решаващо значение за насърчаване на дългосрочния просперитет.
Така почти новата Френска революция, обявена от правителството, съвсем не е това, за което бива представяна. Нелепата предприета мярка очевидно няма да спре потоците от мръсотия във френското разединено общество. И няма да постигне никакви мигновени чудеса по отношение на производителността.
Но ако целта е да се запази френският и европейският начин на живот по време на период на бавен растеж, има по-добри начини да се направи това от създаването на календар, претъпкан с празници.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
