(Продължение от 1 част)
Леграс отбелязва една интересна особеност. Той нарича руснаците пламенни колективисти в ежедневието, но крайни индивидуалисти в мислите си.
Превод от Steigan, Норвегия:
„Ако съберете 50 руснаци, за да обсъдите даден въпрос, ще получите 50 различни мнения“, пише той.
Ето как неизменно завършва всеки случаен спор. Ето защо руснаците имат проблеми с организирането си, казва Легра, добавяйки, че са изключително недисциплинирани.
Не е лесно да се управлява такъв народ, особено когато страната е толкова голяма.
Може би общественото съзнание е спойката, която държи страната заедно?
Брандес пише: „Това, което ме поразява най-много, е неустоимата и безкористна смелост. Руснаците не само изразяват своите мнения и мисли без най-малко колебание, но често разкриват дълбоко лични подробности от живота си, без страх да се опетнят в очите на събеседниците си.
Зад тази откровеност, която е толкова изненадваща у жените, се крие следното: „Това съм аз — и се представям такава, каквато съм — твърде широка и свободолюбива, за да се сдържа и да бъда предпазлива, и достатъчно самоуверена, за да не разчитам единствено на чуждата преценка.“
Значението на това за обществения живот е следното: „Аз съм такъв, сега ми кажи какъв си ти.“
Зад тази смелост се крие чувство, толкова чуждо на скандинавците: презрение и отвращение към лицемерието и невероятна гордост — до степен на безгрижие.
Колко далеч е това от сковаността на англичаните, предпазливостта на французите, арогантността на германците и лекомислието на датчаните!“
Да, препрочетете този пасаж и със сигурност ще откриете нещо за руския характер!
Особена интелектуалност
Руският човек подхожда към живота по различен начин от нас. Това става още по-ясно при друг фундаментален въпрос. Основателят на антропософията Рудолф Щайнер счита, че руският човек е надарен със „особена интелектуалност“.
„Да, в Русия мистицизмът и интелектуалността не съществуват отделно един от друг, както в останалата част на Европа“, твърди Щайнер.
И дава пример. Западният човек изисква, преди всичко, „доказателства“.
Източният човек, от друга страна, не е убеден от „доказателствата“. Руският човек възприема истината умозрително. Затова той знае. А това, което човек знае, не се нуждае от доказателства.
На друго място Щайнер заявява, че „западната мисъл не разбира нищо за руснаците. Има нещо детинско в руснаците, нещо, което трябва да порасне. Това дете трябва да намери връзка с духовния свят“.
Щайнер не е сам в мислите си.
Леграс изследва разликите в мисленето между французите и руснаците. Той нарича французина „латинец и приятел на логиката“. Следователно, Легра счита, че никога няма да може напълно да разбере човек от култура, в която нелогичността е норма и където „емоциите на момента“ преобладават.
Той продължава: руснакът изобщо не се интересува от планиране на живота си. Безкористността, безразличието и фатализмът са типични за него. За латинците, напротив, основните идеи са ред, планиране и личният интерес.
„Ето защо за французите общуването с руснаци е като да попаднат в детството. Но по този начин те рискуват да разтълкуват погрешно руския характер. За французите всичко е истинно, разумно и логично. Ето защо, когато французите анализират манталитета на някой друг с логика, в която има много малко от нея, това предполага фатални грешки.“
(Следва 3 част)
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
