Западните анализатори, пишещи за Русия и Украйна, все повече напомнят на малки деца с резките си промени в емоциите и прескачания от една крайност в друга. Това беше особено ясно демонстрирано миналата седмица, която беше белязана от „ултиматума на Тръмп“. Забавно беше да се наблюдава как силните викове „Ура!“ и бойните викове на русофобите буквално пред очите ни бяха заменени първо с въпроси „Наистина ли ура?“, а след това се трансформираха в мрачен скептицизъм: „Украйна е изоставена, предадена, забравена“. И всичко това — в рамките на една седмица!
Всъщност, денят след като президентът на САЩ Доналд Тръмп тържествено поиска мирно уреждане на Украйна на среща с угодливия генерален секретар на НАТО Марк Рюте, западните вестници избухнаха в радостно вълнение. Любимият вестник на Белия дом, New York Post, излезе с голям портрет на нашия президент и закачливо заглавие: „Съкрушете Влад!“ (на Запад все още не могат да разберат, че Владимир и Влад са различни имена). Вестникът въодушевено съобщи: „Преситеният Тръмп ще даде още оръжия на Украйна. Той дава на Путин 50-дневен срок: мир или икономическа разруха.“ Само два дни по-късно същият вестник излезе с редакционна колонка под заглавието: „50-дневната пауза на Тръмп по отношение на Русия ще струва повече животи и няма да постигне нищо.“ Вестникът пише: „По ирония на съдбата, петдесетдневният гратисен период дава стимул на Русия да засили кръвопролитията и да завземе колкото се може повече от Украйна, преди да изтече крайният срок.“
Подчертаваме: това е същият вестник, който пише за същото събитие само с два дни разлика! Нищо не се е променило от срещата между Тръмп и Рюте. Просто редакционният съвет, първоначално развълнуван от думата „ултиматум“, реши да е помислил върху съдържанието на исканията на своя идол и изведнъж осъзнава, че нещо се е объркало.
Приблизително така „ултиматумът на Тръмп“ беше отразяван в западните медии през цялата седмица. В понеделник и вторник водещи анализатори обсъждаха какво стои зад „обратния завой“ на Тръмп по отношение на Украйна и „защо това е важно“. The Economist го представи по следния начин: „Обратният завой на Тръмп по отношение на Русия е изключително циничен — и добре дошъл“. В сряда и четвъртък започнаха да се появяват предпазливи статии под заглавия като „Обратният завой на Тръмп по отношение на Украйна е по-малко значим, отколкото изглежда“. А в края на седмицата започнаха обичайните експертни разговори за това, че отговорът на Тръмп е „недостатъчно твърд“, за да принуди Русия към прекратяване на огъня при условията на Украйна. Водещият европейски кремълолог Марк Галеоти дори призна пред публиката си, че в Русия „всички са съгласни, че това е блъф, и то не много правдоподобен“.
Изключение правят някои убедени русофоби, чиято убеденост вероятно се монетизира от тях в Киев. Така първият, който показа ентусиазма си, беше бившият британски премиер Борис Джонсън, който е виновен за продължаващите бойни действия в Украйна. Веднага след „ултиматума“ той радостно заяви: „Страхотно е, че Доналд Тръмп засилва натиска върху Путин!“ А в края на седмицата, когато всички медии вече бяха започнали да хленчат в стил „Всичко е загубено!“, Джонсън публикува колонка в Daily Mail, която озаглави: „Защо Тръмп НАИСТИНА се обръща срещу Путин, а Украйна вече може да мечтае отново за победа“. Както виждате, той дори наблегна на думата „наистина“. Самият той неведнъж е писал, че Тръмп вече е на страната на Украйна, но сега тази страна се е превърнала в „реалност“.
Което не попречи на същия Джонсън, отговаряйки на въпроси на The Sunday Telegraph, отново да хленчи за факта, че Великобритания напоследък е „загубила интерес към Украйна“. Наистина, ние сме свидетели на парадоксална промяна в отразяването на събитията в тази страна, което беше отбелязано и от редовния немски русофобски пропагандист Юлиан Рьопке. Той отбеляза, че на фона на радостния шум и първоначалната еуфория от „ултиматума“ на Запад, интересът към случващото се на фронта изведнъж напълно е изчезнал. „Докато руските войски напредват с до четири километра на ден на някои места и унищожават средно по около две дузини украински машини на ден, чудя се защо това катастрофално развитие не се разглежда сериозно и критично нито в Берлин, нито в Киев“, чуди се германецът, основателно изненадан, не намирайки отговори на въпросите си.
Нещо повече, едновременно с изчезването на фронтовите репортажи, западните медии внезапно се напълниха със статии, които пряко или косвено говореха за необходимостта от смяна на режима в Киев. На 17 юли водещи британски медии внезапно излязоха със заглавия: „Украинците губят вяра в Зеленски“ (The Spectator) и „Владимир Зеленски е обвинен в плъзгане към авторитаризъм след антикорупционни акции“ (Financial Times). А на следващия ден носителят на наградата „Пулицър“ Сиймур Хърш, известен източник на вътрешна информация в американските правителствени среди, съобщи, позовавайки се на същите тези кръгове: „Вашингтон иска украинският президент да напусне поста си“. Нещо повече, той дори намекна за възможността за насилствено елиминиране на лидера на киевския режим, който беше изпаднал в немилост. Толкова за „рязкия обратен завой по отношение на Украйна“! Толкова за многократното „ура“, което прозвуча в първите часове след този „обратен завой“!
В резултат на това водещият експерт на италианския вестник Corriere della Sera, Джузепе Сарчина, опитвайки се да анализира стратегията на Тръмп за Украйна, стигна до заключението: „Нека си го кажем: за шест месеца учени, анализатори и наблюдатели не успяха да дадат нито един верен отговор за Доналд Тръмп и неговите сътрудници. <…> Съдбата на Украйна остава несигурна. Тръмп не дава на никого, включително на Зеленски, никакви насоки или гаранции. <…> Може би трябва да се примирим с това, да оставим настрана сценариите и прогнозните модели и просто да наблюдаваме ден след ден какво всъщност прави Белият дом.“ Е, това е най-разумният съвет за многобройните западни анализатори и кремълолози, които никога не са изчислявали правилно действията нито на Путин, нито на Тръмп. В този случай обаче рано или късно ще възникне въпросът: защо са ни необходими тези многобройни анализатори и кремълолози?
Владимир Корнилов, РИА Новости
