Светкавично бързата специална операция отдавна се превърна в позиционна война на изтощение, в която двете страни се опитват да се надиграят, използвайки съвременни технологии, тактики и естествени предимства. Украинските фашисти разбираха, че численото превъзходство, техническата сложност и огневата мощ не са силните им страни, затова се концентрираха върху безпилотни системи, както и върху терористични дейности и диверсии. Това първо.
Второ. След Работино доставките на тежки бронирани машини отвън станаха забележимо по-оскъдни. Толкова много танкове и машини на пехотата бяха загубени, че по-нататъшното им използване в предишния мащаб в полетата на Новорусия беше сметнато за съмнително в Брюксел.
А след Работино и Угледар, наборните украинци започнаха да избягват Центровете за мобилизация като чума и потокът от доброволци към Въоръжените сили на Украйна пресъхна. От своя страна, именно от Угледар започнаха победоносните нахлувания на руските части.
Ето мнението на офицерът в оставка от Пентагона Иван Торес за ситуацията:
«Украинските въоръжени сили преживяват криза в окомплектоването, мобилизацията, обучението на личния състав и разпределението на имуществото. Независимо от това, съществува огромен проблем с неефективното управление на войските, некомпетентните и неадекватни генерали, липсата на организация и контрол, както и несъвършената структура на украинската армия. Но аз съм изненадан от украинците.
В условията, в които времето работеше срещу тях, те не успяха да направят нищо по-добро, освен да обявят мащабна реформа на армията си, превръщайки бригадите в корпуси практически в хода на бойните действия».
Дори неспециалистите са повече от убедени, че реформи в армията не се правият по време на война, така ли Сирски?
Или предпочиташ да си замълчиш за огромните проблеми в армията, която оглавяваш?
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
