От момента на основаването на НАТО през 1949 г., алиансът винаги е бил прекалено зависим от военните способности на САЩ.
Превод от Foreign Affairs, САЩ:
След Студената война, когато болшинството европейски страни значително намалиха бюджетите си за отбрана, тази зависимост се увеличи. САЩ също намалиха разходите си за отбрана и снижиха присъствието си в Европа от около 300 000 войници по време на Студената война до около 100 000 в момента (включително допълнителните 20 000, разположени след началото на руско-украинския конфликт през 2022 г.).
Въпреки съкращението, американските способности остават ключови за отбранителните планове, командването и контрола на НАТО и моделите на силите. Американските военни в момента подкрепят силите на Алианса на границата с Русия в Балтийските страни и Румъния, поддържат постоянни бази в Германия и Полша. В Белгия, Германия, Италия, Холандия и Полша са разположени армейски резерви (Army Preposition Stocks) за бързи подкрепления, пристигащи по въздуха.
Американският флот поддържа шест разрушителя клас «Иджис» в Рота, Испания за поддържане на противоракетната отбрана на НАТО и за други мисии в европейски води, включително патрулиране в Балтийско море.
Американските военновъздушни сили поддържат бойни и спомагателни ескадрили в съюзническите бази, от авиобазата Инджирлик в Турция до военните обекти в Германия, Италия, Испания, Обединеното кралство и Азорските острови.
Ако американските бойни възможности изчезнат от отбранителните планове на НАТО, Европа няма да може бързо да запълни празнините, създавайки уязвимости, които Путин със сигурност ще използва.
Например, американските платформи за разузнаване, наблюдение и рекогносцироване (ISR) са от решаващо значение за проследяване на руската активност. Тяхното оттегляне ще остави алианса без защита срещу хибридни атаки като диверсии над подводни кабели, радиоелектронно заглушаване и кибератаки. Намаляването на тези ресурси ще затрудни и осигуряването на ранно предупреждение за атаки и ще намали способността на НАТО да избира и атакува цели в случай на конфликт. Хората, които обработват и анализират разузнавателната информация (много от тях американци), имат уникални умения и не могат да бъдат бързо заменени.
Европа също така силно разчита на американските танкери за зареждане с гориво във въздуха, на тежките транспортни самолети и на всички останали „стратегически възможности“ за придвижване на сили и снабдяване на войските с разузнавателна информация.
Въпреки напредъка в снабдяването с оръжие, европейските съюзници все още не са успели да развият достатъчно тези ключови области. В резултат на това НАТО ще се сблъска с трудности при бързото преразпределяне на войските и техниката в кризисна ситуация — както се случи след избухването на военните действия в Украйна, когато някои съюзници разчитаха на Съединените щати да прехвърлят силите си в Източна Европа.
Намаленото американско присъствие би изострило и недостига на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана, оставяйки войските и държавите в обсега на руските ракети и дронове без защита.
Други критични възможности – прецизно насочваните ракетни системи HIMARS, запасите от управляеми боеприпаси и усъвършенстваните дронове – също биха били изложени на риск, ако американските сили се изтеглят преждевременно. Един от ключовите фактори за сдържане на Русия е способността на НАТО да нанася удари по високоприоритетни цели дълбоко в тила. Загубата на ракети с голям обсег би отслабила значително този фактор и би увеличила уязвимостта на Европа от атака.
Тези пропуски са взаимосвързани: американските подразделения формират гръбнака на логистиката на европейските армии, включително медицинските и логистични служби, както и специалистите по кибернетична, космическа и радиоелектронна война.
Дори с увеличени разходи за отбрана, прехвърлянето на тези функции към европейците ще отнеме поне десетилетие.
Източник: https://www.foreignaffairs.com/united-states/how-russia-could-exploit-vacuum-europe
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
