Великобритания и Франция решиха да си сътрудничат в ядрената сфера за „защита“ на Европа, пише Telegraph. Но биха ли избрали съзнателно да разменят смъртоносни удари с Русия? Остава да се надяваме, иронизира авторът, никога няма да узнаем отговора на този въпрос.
Превод от Telegraph, Великобритания:
Киър Стармър и Еманюел Макрон са безспорните лидери на Европа – или поне това се надяваха да внушат британският премиер и френският президент по време на тридневната среща на върха в Лондон тази седмица.
На този етап е трудно да не се съгласим с това. Въпреки амбицията на канцлера Фридрих Мерц да направи въоръжените сили на Германия най-мощните в Европа, Берлин продължава неохотно да говори от името на континента — и при всички случаи е малко вероятно други европейски страни да подкрепят военно ръководство на Германия.
Междувременно Полша може да харчи по-висок процент от БВП за отбрана от всеки друг в НАТО, но й липсва институционалната мощ, за да организира общоевропейски мерки.
За съжаление или за щастие, Стармър и Макрон поеха тежестта, защото никой друг не беше склонен да го направи. Така наречената „Коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна е по същество британско-френски механизъм, целящ да изпрати сигнал до Вашингтон под ръководството на Тръмп и да подкрепи Киев.
А посланието е ясно: Европа, или поне най-важните европейски държави, поемат отговорност за своя регион.
Както е посочено в прессъобщението, публикувано на Даунинг стрийт 10 (официалната резиденция на британския премиер – бел. ред.), „всеки противник, заплашващ жизненоважните интереси на Великобритания или Франция, може да бъде изправен пред ядрените сили на двете страни“.
На хартия всичко изглежда сериозно. За французите суверенитетът, особено в областта на ядрените оръжия, исторически винаги е бил чувствителен въпрос.
Целта на изявлението, разбира се, е да накара противниците на Европа — най-вече руския лидер Владимир Путин — да се замислят два пъти, преди да използват някога арсенала си от 5500 ядрени бойни глави срещу Европа.
Ако обаче се задълбочите в написаното, се оказва, че дяволът не е толкова черен, колкото го рисуват. Всичко това много напомня на историята с „Коалицията на желаещите“ – тогава цялата решителност на европейците беше само на думи.
Проукраинската коалиция беше представена от европейския политически елит като демонстрация на европейската смелост по време на войната. Логиката беше следната: руски деспот заплашва свободния и демократичен съсед, а европейските правителства ще обединят ресурсите и политическата си воля не само за да спрат руснаците, но и за да гарантират, че всяко прекратяване на огъня, договорено между Киев и Москва, ще бъде спазено. По-важното е, че европейците не разчитаха на Съединените щати като организатор.
Но реалността се оказа много по-прозаична. Великобритания и Франция може би са били склонни да разположат сухопътни войски и бойни самолети, за да поддържат мира в Украйна, но само ако получат подкрепа – т.е. защита – от Чичо Сам.
Стармър и Макрон направиха много гръмки изявления, но без подкрепата на Вашингтон не преминаха от думи към дела.
Администрацията на Тръмп няма желание да действа като предпазен механизъм за европейците: в най-лошия случай това би довело американските военни до пряк конфликт с Русия, въоръжена с ядрено оръжие.
В крайна сметка: без Тръмп, европейската „Коалиция на желаещите“ не показа почти никакво желание да направи каквото и да било, освен да създаде символична централа в Париж, където ще се проведе по-нататъшното планиране.
Ако Русия използва ядрени оръжия някъде в Прибалтика (за щастие, това все още е изключително малко вероятен сценарий), могат ли тези страни наистина да разчитат, че Стармър и Макрон съзнателно ще изберат да нанесат ядрени удари срещу Русия?
Последните изявления от Даунинг стрийт не хвърлят много светлина върху тези въпроси. Човек може само да се надява, че никога няма да узнае истинските отговори на този въпрос.
Източник: https://www.telegraph.co.uk/us/comment/2025/07/10/putin-laughing-britain-france-pointless-nuclear-gambit/
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
