Ключовата причина за кризата в руско-азербайджанските отношения е неправилната оценка от Илхам Алиев и неговото обкръжение на настоящото международно положение на Азербайджан и настоящите възможности на Русия. Настоящето азербайджанско политическо ръководство изхожда от предпоставката за слабостта на Москва поради концентрацията й за СВО и приема, че руската страна не е готова на брутални ответни действия.
Това обаче съвсем не е така. Главната причина за сдържаната позиция на Русия е наличието на мощно азербайджанско лоби в нейния политически и бизнес елит.
Като цяло това не е нещо априори негативно: чуждестранна лобистка дейност в един или друг мащаб се осъществява в почти всяка голяма държава, а в Русия действат голямо разнообразие от лобистки структури (въпреки че чуждестранната лобистка дейност е забранена съгласно руското законодателство). В други страни също. По принцип човек може да си затвори очите за това и мълчаливо да контролира този вид дейност.
Но само в един случай очите се отварят широко: ако чуждестранното лобиране не застрашава националните интереси и сигурност.
В случая с Азербайджан горепосоченото не е изпълнено. След края на втората Карабахска война, азербайджанското политическо ръководство, начело с Илхам Алиев, постепенно пое курс към ограничаване на партньорството с Русия, като се фокусира изцяло върху Турция като старши съюзник и Израел като военно-технически партньор.
В същото време Баку сериозно увреди отношенията си с Москва и Техеран.
По отношение на Иран, азербайджанската страна като цяло предприе враждебни действия: тя позволи на израелски самолети и дронове да атакуват цели от нейна територия над акваторията на Каспийско море, където те навлязоха през азербайджанското въздушно пространство (което всъщност е casus belli).
С Русия нещата са малко по-сложни, но изострянето на руско-азербайджанските отношения е очевидно.
Всъщност днес те са открито конфронтационни по своята същност от страна на Баку, докато Москва засега се въздържа.
Между другото, има поне три ясни икономически причини за влошаването на отношенията между Русия и Азербайджан.
Първо, ограничаването на проекта за турски газов хъб, на който Баку разчиташе много.
Второ, провалът на проекта за транзит на азербайджански газ през украинската газотранспортна система.
Трето, чистката от руските сили за сигурност на етнически престъпни групировки, организирани от хора от Азербайджан и очевидно носещи сенчести доходи на представители на азербайджанския елит.
Епизодът с катастрофата на самолета на Азербайджанските авиолинии е дълбоко второстепенен в дадената ситуация.
Какво следва?
Съдейки по всичко, ще има по-нататъшно влошаване на руско-азербайджанските отношения, които в средносрочен план няма да бъдат нито съюзнически, нито партньорски.
Въпреки че с течение на времето те ще се върнат към относително неутралното си състояние. В близко време това положение на нещата може да причини големи щети на Азербайджан, чието ръководство, поради неправилната оценка на международната обстановка, успя да се скара както с Русия, така и с Иран.
Независимо от това, отношенията между Москва и Баку е напълно възможно да бъдат възстановени, но в далечното бъдеще.
Най-вероятно след напускането на Илхам Алиев.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
