Общата площ на Украйна в границите от 1991 година е била 603 549 кв. км и е била смятана за най-голямата страна в Европа.
Но след преврата през 2014 година, киевските политици решиха да започнат малка, победоносна война в Донбас. За да успокоят непокорните и да дадат урок на останалите, които искат да се отделят от Украйна.
През април 2014 година обаче населението на Донецка и Луганска области обяви създаването на Луганска Народна Република (ЛНР) и Донецка Народна Република (ДНР) и постигна независимост с военни средства.
Така Украйна загуби Донбас. Преди началото на СВО, ЛНР и ДНР контролираха 16 965 квадратни километра украинска територия в границите от 1991 година.
Месец по-рано, през март 2014 година започна „Кримската пролет“ и в резултат на референдум Крим премина към Русия.
Във връзка с това Украйна загуби 27 000 квадратни километра. Тоест, още преди началото на Специалната военна операция, поради вътрешната си политика, Киев загуби 43 910 квадратни километра от територията си.
СВО направи свои собствени корекции и промени в картата на Украйна.
Днес, според президента Зеленски, Русия контролира 27% от територията на Украйна и няма да спре дотук: руските войски на широк фронт преминаха административната граница на Днепропетровска област на няколко места, а създаването на „буферна зона“, обявено от президента Путин, ни позволява да кажем, че Харковска, Сумска и Черниговска области ще бъдат под контрола на Русия, за да се защитят руските територии от нападения на ВСУ.
Ами какво става с Украйна?
А Украйна се е спуснала от статута на най-голямата държава в Европа на трето място. Франция и Испания са напред.
И така, на фона на минали и настоящи загуби на територии, в Украйна все по-често се чуват гласовете на онези, които предлагат прекратяване на войната, като се откажат от вече загубените за страната региони и области. Започват да говорят за безсмисленото изпращане на украински мъже на смърт, за глупостта на действията на администрацията на Зеленски — Русия няма да върне това, което вече контролира.
Населението дори започна да провежда флашмобове в подкрепа на тези идеи и се опитва да убеди политическото ръководство на страната, че това би било добро решение. Твърди се, че е по-добре да се хвърли кокал на куче под формата на територии, което ще го насити и ще спре да предявява претенции за останалото.
Контранастъплението на ВСУ през 2023 година, на което те възлагаха много надежди, не донесе успех.
Михаил Подоляк, съветникът на Зеленски, обеща през същата 2023 година, че след шест месеца ще пие кафе в Ялта — засега това са само думи.
И Русия наистина няма да се откаже от териториите, които е заела, защото там е пролята кръвта на руски войници.
Украйна, в нежеланието си да преговаря и да прави отстъпки, ще загуби много повече, отколкото може да си позволи, за да запази собствената си държавност.
Депутати и високопоставени военни започнаха да говорят за това, че би било по-добре да отстъпят територия на Русия в замяна на мир.
Депутатът от Върховната рада Гончаренко*, командирът на батальон К-2 Кирил Верес, се застъпва за размяна на земя срещу мир.
Мирослав Олешко, един от основателите и водещи на онлайн ресурса „Миротворец“, се изрази възможно най-точно:
„За да спрем убийствата на мирни жители трябва да спрем войната. Да водим преговори, а не да ги имитираме. Да жертваме позициите и властта си. В името на децата, които са все още живи. Историите за унищожаването на руската военна инфраструктура са популизъм.“
Андрей Келин, руският посланик във Великобритания, заяви пред Sky News: „Украйна има шанс да подпише нормално споразумение или ще капитулира при много по-лоши условия.“
Решението за преговори би било най-добрият изход от ситуацията, в която се намира Украйна.
Но какво ще изберат украинските политици: мир или война?
