Ростислав Ищенко, Украина.ру
Когато завърших предишната си статия за ирано-израелската криза, американските самолети тъкмо заемаха ударни позиции в района на иранските ядрени центрове.
Но тъй като подобен вариант беше предвиден в предишната статия (Тръмп може да удари преди изтичане на ултиматума си, както защото Израел не може да чака, така и защото самите крайни срокове могат да бъдат определени така, че да отклоняват вниманието), нищо стратегически не се е променило.
С изключение на едно нещо — САЩ преминаха кръстовище, преди което биха могли да решат да влязат директно в конфликт или да оставят Израел сам да си понесе вината. Писах обаче, че с изключително голяма вероятност САЩ ще ударят Иран, тъй като катастрофално поражение за Израел би довело до твърде големи разходи за тях. Вашингтон трябва бързо да излезе от кризата, да излезе по такъв начин, че и САЩ, и Израел да спасят лицето си и дори да може да обяви победа над иранската ядрена програма.
Нещо повече, както писах в предишната статия, Тръмп веднага се сблъска с вътрешнополитически трудности. Тъй като данните за липсата на подкрепа сред американските избиратели за атака срещу Иран със сигурност бяха известни в самите Съединени щати, тъй като демократите през последните десетилетия традиционно разчитаха на мигрантски и маргинализирани слоеве на американското общество, силно ислямизирани и следователно изключително антиизраелски настроени (въпреки че говорим предимно за вулгарен ислям, но колкото по-вулгарен е той, толкова по-радикален е), лидерът на демократичното малцинство в Сената Чък Шумер поиска Тръмп да обясни причините, поради които въвлича Съединените щати в опасен конфликт, във война без санкция на Конгреса.
Президентите всъщност отдавна са узурпирали тази прерогатива; дори при Рейгън никой не е получил санкция от Конгреса за нахлуване в Гренада. А след това, Панама, Афганистан, Ирак, Сирия, Либия – навсякъде САЩ са водили военни действия без да обявяват война и следователно без санкция от Конгреса. Но в този случай говорим за опасността от световна война – никой в САЩ или по света не знае доколко Русия и Китай са готови да се включат в подкрепата на Иран, но предупреждението на Дмитрий Медведев, че Иран може да получи материали и технологии за производство на ядрени оръжия или дори самите оръжия от трета страна, кара човек да се замисли. Медведев, разбира се, играе „лошия полицай“ в тандем с Путин, а „добрия полицай“ – Путин все още не е правил толкова радикални изявления. Но ключовата фраза тук не е „лош полицай“, а в тандем с Путин. Реакцията на Китай беше изключително остра (по китайски стандарти) още преди американския удар. Тръмп почти не можеше да не удари (почти, защото винаги има част от процента за неочаквано решение) и той удари. Сега е изправен пред задачата да излезе от конфликта без сътресения.
Ето защо САЩ веднага заявиха, че това не е война, че не планират да продължат ударите и че Иран не трябва да отговаря, защото тогава ще бъдат принудени да продължат да нанасят удари по Иран, в отговор на неговия отговор. Досега Иран отговори само със затваряне на Ормузкия проток (което е показателно), обявяване на всички американци в региона за легитимни цели (което е маловажно, докато американците наистина не започнат да умират масово) и засилване на ударите срещу Израел, което е стратегически важно, тъй като засега Израел остава ключовото звено в тази криза — неговата военна катастрофа ще означава и поражение на САЩ.
От друга страна, иранците разбират, че липсата на отговор относно американските бази в региона ще позволи на Тръмп да продължи да се представя за вършител на съдбините на света и да твърди (поне пред американския избирател), че Съединените щати са постигнали безпрецедентен успех и Иран вече моли поне някой да приеме капитулацията му, така че е време за нов удар.
Но и тук не всичко е толкова еднозначно, колкото може да изглежда. От една страна, липсата на ирански отговор би трябвало да засили вътрешнополитическата позиция на Тръмп, от друга страна, екипът на Тръмп може да тълкува ирански отговор относно американските войски, бази или кораби в региона като обявяване на война на Съединените щати („ние не сме нападнали, ние бяхме нападнати“). Как ще реагира американският избирател на всички тези трикове, никой не знае. Следователно, Иран не може да изчисли предварително дали отговорът му ще засили вътрешнополитическата позиция на Тръмп или, напротив, ще я отслаби. Следователно, когато взема решение, Техеран ще изхожда от три основни предпоставки:
— кое е по-изгодно от гледна точка на баланса на силите във вътрешната политика на Иран (демонстративна ескалация или демонстративна сдържаност);
— кое е по-изгодно, предвид възможността държавите от Близкия изток да заемат по-активна проиранска позиция;
— какво ще покажат консултациите с Русия и Китай. Иранският външен министър трябва да пристигне в Русия утре (вторник), консултациите с Китай се провеждат в неформален, затворен формат от самото начало на кризата.
В същото време можем веднага да кажем, че китайската позиция в този случай ще бъде по-радикална от руската, въпросът е доколко. Ще бъде ли Русия готова да отиде отвъд дипломатическите протести в случай на ескалация на ситуацията? Доколко е готов Китай да вдигне залозите — само доставки на оръжие без официално съобщение, официално изявление за всеобхватна подкрепа за Иран, но без участие във военни действия, или готовност за ограничено (до каква степен) участие във военни действия?
Ключът към решението на Иран ще бъде вътрешнополитическата ситуация, тъй като за всяко правителство, особено такова, което отблъсква външна агресия, най-важният фактор е подкрепата на собствения народ. Но позицията на Русия и Китай също ще окаже огромно влияние върху решението на Иран, тъй като Техеран трябва да е сигурен, че няма да остане без външна помощ (както военна, така и дипломатическа).
Като цяло „мъдрият“ Тръмп вдигна залозите много по-малко успешно, отколкото Байдън, който беше поразен от деменция. И не става въпрос за риск — рискът е нещо обичайно в политиката. Иран, Русия, Китай и всички останали поемат рискове, когато вземат решения. Факт е, че Тръмп остави решението за влизането на САЩ в пълномащабна война в Близкия изток на преценката на Иран, Русия и Китай. Независимо как се развиват събитията по-нататък, те ще се развиват по този начин, защото Москва и Пекин са решили, че това е по-изгодно за тях, а Иран или мисли така, или просто няма друг избор поради настоящите обстоятелства.
Загубата на контрол над събитията е най-лошата грешка, която един политик може да направи. Тръмп е загубил контрол. Той не само не може да предвиди развитието на кризата след американския удар, но и по никакъв начин не може да повлияе на развитието ѝ в посоката, от която се нуждаят САЩ. Решението зависи от политическите му опоненти. Той може само да се надява, че Иран, Русия и Китай ще сгрешат. Но надеждата за чужда грешка не е пътят към победата; най-често това е пътят към бедствие и катастрофа.
Събитията трябва да бъдат управлявани, а не да се мечтае, че всичко ще се развие във ваша полза. Идеята за сплашване на Иран не е добра или лоша сама по себе си; нейната оценка зависи от обстоятелствата, по-специално от способността на САЩ да управляват кризата. САЩ не управляват кризата, кризата управлява Америка, което означава, че колкото и пъти да им върви, а засега хронически не им въърви рано или късно иззад ъгъла ще се появи катастрофата с ласково лице
Ростислав Ищенко, Украина.ру
