Нашето разделено българско общество отново се разцепи на две агитки дори по темата за Близкия изток. Традиционният вече за страната ни конфликт между русофили и русофоби, либерали и патриоти, се пренесе и на близкоизточна почва, тъй да се каже.
Единственото сигурно нещо е, че Дълбоката държава/глобалистите очевидно извършват сложна многоходова операция, в която искат да постигнат каскада от цели:
— Ако Иран падне, почти със сигурност или страната ще се разцепи по етнически признак (перси, азери, араби, тюрки) и ще стане постоянен източник на хаос и нестабилност, или на власт ще дойдат истински ислямисти като в Сирия.
И в двата случая по този начин се прекъсва руският «Южен коридор» и китайският «Път на коприната» (поне в частта му, която минава през Близкия изток).
— Без съмнение при това положение ще видим рано или късно, ислямисти и терористи да цъфтят на южните граници на Русия и югозападните на Китай, отклонявайки вниманието на двете евразийски сили към «Евразийските Балкани» (както Бжежински нарича региона около Каспийско море), вместо към Украйна или Тайван.
— Тръмп, особено ако се намеси военно, ще се превърне във втори Джордж Буш и ще закопае всякакви надежди за промяна в американската политика и за изпълнение на програмата си. В крайна сметка, всичко при неговата администрация се въртеше около орязване на ненужните разходи и безумните геополитически ангажименти, за да оправят САЩ трите си огромни проблема: бюджетния дефицит/търговските дисбаланси, колосалния дълг и, разбира се, имиграционния проблем.
САЩ ще затънат в още по-голям дълг и ще се ангажират в една тежка геополитическа авантюра, която ще погълне вероятно повече пари и ресурси, отколкото Ирак и Афганистан. И Тръмп ще остане в историята като човек с чудесни намерения, който не е успял да постигне нищо от обещанията си, а 2029 ще очакваме триумфално завръщане на демократите.
— Нетаняху, без значение колко се възмущаваме от действията му в Газа, Ливан или сега в Иран, все пак бидейки нарочен противник на демократите/глобалистите, Сорос и т.н., окончателно ще делегитимира израелския консерватизъм, като нищо ще падне, когато войната свърши и ще отстъпи път на израелските ляво-либерали, свързани с Лондон, Брюксел и ултраглобалистите.
Нещо повече, това ще е тежък косвен удар по европейските националисти и консерватори като Орбан, «Алтернатива за Германия», Льо Пен и Фараж, тъй като в момента те имат подкрепата на Израел и най-малкото, благодарение на тази подкрепа, успешно отхвърлят обвиненията на евролибералите във фашизъм.
Нелепото в случая е, че очевидно Нетаняху прави това, за да се задържи още време на власт, но в средносрочен план точно тези му действия ще костват властта на израелската десница.
— Турция ще остане като най-могъщият и важен фактор в Близкия изток, а въпреки суверенния курс на Ердоган, по логиката на своите интереси (и стари зависимости), тя е свързана с Лондон. Съответно можем да очакваме засилване на турската активност в Закавказието (Азербайджан и Армения), разпадащият се (недай Боже) Иран, където има много тюркоезични, както и в Централна Азия. Което не само, че ще застраши Русия и Китай, но и ще отклони много от ресурсите им на тези направления, създавайки потенциал за конфликт между Москва и Анкара, които от 10 години се опитват да избегнат точно това. Още една точка за Лондон.
А къде е българският интерес и вярна посока в тази сложна ситуация, която ни засяга, защото Близкият изток е буквално до нас? Защитата и осигуряването на сигурността на българските граждани в близкоизточните страни, са ясни.
Макар че нашето МВнР не изглежда да реагира особено своевременно. От една страна, падането на Иран ще засили глобалисткия фактор и съответно ще намали шансовете на България в дългосрочен план за суверенна и про-българска политика.
Да не говорим, че като нищо могат да ни включат под някаква форма в поредна геополитическа авантюра. От друга страна, едно отслабване на Израел, падане на Нетаняху и идване на власт на ляво-либерали там, ще засили регионалното влияние на Турция от Леванта до Балканите.
При цялата ми добронамереност към комшиите, както и убедеността ми, че трябва да имаме добросъседски отношения, определено не държа те да се превръщат във всемогъщ фактор и своебразна Неоосманска империя от Сирия и Леванта до Балканите. Неслучайно Гърция работи тясно с Израел в отбранителната сфера и геополитиката.
Така че единственият верен път за нас е да се опитваме да не си бутаме носа, където не ни е работа, да евакуираме всички застрашени в Близкия изток българи и дори да се присъединим към страните, които призовават за дипломатическо решение.
И не на последно място, въпреки всички възможни истерии от Брюксел, да засилим границите си.
Последното, което ни трябва е огромна мигрантска вълна, особено след като благодарение на Шенген и глупавите действия по-рано на Кирил Петков, има опасност хиляди от евентуалните мигранти, да бъдат заклещени тук, за да не стигнат до Западна Европа.
Симеон Миланов
