Войната е мир. Независимостта е престъпление.
ФАЛШИВИЯТ ПОВОД: „60% уран = ядрена заплаха“
Иран е член на Договора за неразпространение. Всичките му ядрени съоръжения са под надзор на МААЕ.
Обогатяването до 60% не е забранено, не е незаконно, и не означава ядрена бомба.
„60% уран“ е просто фалшив повод. Истинската причина Западът да мрази Иран е съвсем друга.
1. Иран национализира ресурсите си и не допуска западни корпорации.2. Не продава петрола си в долари.3. Изгражда собствена индустрия, собствена наука, собствена отбрана.4. Отказва да бъде колониален сателит като Саудитска Арабия или Украйна.5. Подкрепя съпротивата срещу ционисткия режим в Палестина.
През 1951 г. Иран национализира петролната си индустрия и изритва британската компания Anglo-Iranian Oil Company – днешната BP. Това бе първият шамар срещу колониалния контрол над природните ресурси.
В отговор, през 1953 г., ЦРУ и MI6 организират преврат и свалят законно избрания премиер Мохамед Мосадък, за да върнат шаха и западния достъп до петрола.
Иран плаща цената за това и до днес. Не защото обогатява уран.
А защото:
• Не пуска западни корпорации до ресурсите си• Не продава петрола си в долари• Не приема да бъде колония
Затова е “враг”. Не заради урана. А защото отказва да бъде роб.
Западът няма нужда от реален повод. Той си измисля такъв.
Ирак – уж имал оръжия за масово поразяване.
Либия – уж защитавали човешки права.
Сега – Иран, “60% уран”.
Всеки, който дръзне да бъде независим, бива обявен за „заплаха“.
Обогатеният уран не е причината.Причината е независимостта.А това е непростимо в очите на Запада.
След години в учебниците ще пише, че Иран бил „опасен“. Че обогатявал уран до 60%…
Ще ни обясняват, че истинският проблем не е в това, че някой някога нарекъл себе си суверен.
Но никой няма да ви каже това, което всички знаят:
Иран стана враг в мига, в който си поиска обратно петрола.
В мига, в който каза „Не“ на BP. На ЦРУ. На оръжейните договори. На долара. На подчинението.
Това е истинската ерес – не уранът, а независимостта.
Когато колонията откаже да бъде колония, тя става „заплаха за мира“.
Когато народът си върне ресурсите, той става „терорист“.
Когато държавата си пише сама законите, тя става тоталитарен и терористичен „режим“.
А когато истината стане твърде неудобна – тогава идват санкциите. После идват дроновете. И накрая – демокрацията бомбардира от въздуха.
А за онези, които се осмелят да мислят самостоятелно, остава старата максима на Министерството на истината:
„Истината е онова, което казваме ние. А паметта – онова, което ви разрешим да помните.“
Nik Ray
