Русофобите са ми толкова чужди, че дори не ги чувствам мои сънародници. Отдавна спрях да водя спорове с тях, защото това е точно толкова безсмислено, колкото да наливаш вода в морето или да поливаш бурени, както казва Сервантес в романа «Дон Кихот».
Тези хора живеят с някакви черни легенди, измислици и клевети, граничещи със сюрреализма.
Така преди години един младеж, възпитан от дядо си в русофобия, ми каза, че когато на Девети септември 1944 г. руснаците дошли в България с «Лади» и калашници, минали по жилищните блокове и обрали на хората парите.
Това ми прозвуча твърде забавно, за да го подмина с мълчание и поръчах на младежа да предаде на дядо си, че през 1944 г. не е имало нито «Лади», нито калашници, нито жилищни блокове в България.
Тази черна легенда обаче има бекграунд (предистория), в която, по думите на въпросния младеж, когато германците (хитлеристите) били в България, раздавали по входовете на блоковете шоколади и бонбони. И било голям рахат…
Така изглежда маргиналната (просташка) русофобия.
Много по-опасна обаче е официалната русофобия на управляващите, които общо взето също говорят глупотевини, полуистини и преиначени факти, но до такава степен влошиха отношенията ни с Русия, че тя започна да гледа на нас като на вражеска страна, както през периода 1941-1944 г.
Същият мрак.
Същите управленчески грешки и безумия.
Сега остава да ни въвлекат във война, което според мен ще бъде последната грешка на сегашния строй и на днешната политическа класа.
Дядо Вълк
(ксенофобията е израз на враждебност, страх или омраза към чужди хора, обичаи или идеи. Тя се е характеризира с неприемане и дискриминация на тези, които се възприемат като «различни» или «чужди», бел. ред.)
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
