НА 9 юни 1923 г. е извършен най-зловещият в България ВОЕННО-ФАШИСТКИ ПРЕВРАТ,
който сменя законно избраното правителство с една кървава клика и убива действащия МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ.
Дейците на преврата са десни политици, Военният съюз, фашистващи интелектуалци като Александър Цанков, бивши социал-демократи като Димо Казасов, обидена на земеделците измет, главорези от ВМРО.
Въвлечена е и армията, военни съветници на цар Борис Трети, в известна степен и царят, който винаги в политиката играе с картата на страхливата амбивалентност.
Законният министър-председател Стамболийски, както и брат му, са измъчвани зверски, живи рязани на парчета.
Накрая им отрязват главите.
Убити са на 14 юни от офицера Харлаков и македонстващия Величко Велянов. Тоя, вторият, е герой на ВМРО и до днес.
Осъден на смърт от Народния съд през 1946 , но обявен за жертва на комунистическия терор и реабилитиран от съд през 1994 г.
Както и Харлаков.
През 1923 г. се извършва такова изтребление на българи от българи, каквото не е имало вероятно от времето на цар Ивайло.
Това изтребление обхваща убийството на хиляди активисти на БЗНС, 8 министри и 33 депутати.
Изтреблението продължава в Септемврийското въстание — изтребление от страна на армията и от македонстващите.
В Килифарево, на 10 -11 юни се води истински бой между военните и чета на силните тогава анархисти, начело с Н. Шейтанов (дядо на достойния днес адвокат Владимир Шейтанов).
Десният терор продължава следващите години срещу земеделци, анархисти и комунисти.
Следва Горноджумайското клане срещу неудобни членове на ВМРО, в което, за съжаление, участва като палач и Кирил Дрангов, син на героя от войните, полковник Дрангов.
Затова Кирил Дрангов е осъден от Народния съд, не от някакъв комунистически терор.
Да се върнем към 20-те години на миналия век.
Следва комунистическият бомбен акт в «Света Неделя» през 1925 г. — финансово и организационно подкрепен от Виена и Лондон.
На него Цанков отговаря отново с терор, при който до 1926 година са убити и безследно изчезнали над 5000 човека.
Унищожен е, не през 1945, а през 1925 година, цветът на българската интелигенция, сред тях — Йосиф Хербст, Гео Милев, Сергей Румянцев, Тодор Страшимиров, интелектуалци, неизповядващи леви идеи, но протестиращи срещу терора, политици като Крум Попов.
Изразът «Клаха народа си както турчин не го е клал» на писателя Антон Страшимиров се отнася точно за тези превратаджии — Александър Цанков, ген. Вълков и пр.
От убийството на Стамболийски започва падението на българското офицерство, което участва в отвратителни изтребителни акции, включително и на деца.
Като тези от Ястребино през времето на Съпротивата 1941-44.
Убийства на деца от Перущица, от Белица, от Русе и други места.
Хиляди антифашисти са избити през периода 1941-1944 г., от жандармерия и, уви, от военни, призвани да защитават народа от външен враг.
Избивани и измъчвани са ятаци заради помагачество на партизани — борци срещу нацизма.
Като помагачи са убити децата Сава и Васил Кокарешкови, разфасовани, дадени на кучетата, закопани тайно, но гробът е намерен от роднини.
Това разбират дори англичаните в Щаб-квартирата си в Кайро през лятото на 1944 г. и взимайки повод от това, изсипват още бомби по столицата ни.
Гражданската война в България, започнала с фаталния Деветоюнски преврат от 1923 година продължава до началото на 60-те години — със закриването на лагера «Слънчев ден» край Ловеч.
Сто години след това кърваво начало, има политически и медийни гласове, които ръкопляскат на Цанков.
Измет!
Ира Антонова
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
