9 юни 1923 г: Зловещият военно-фашистки преврат

НА 9 юни 1923 г. е извършен най-зловещият в България ВОЕННО-ФАШИСТКИ ПРЕВРАТ,

който сменя законно избраното правителство с една кървава клика и убива действащия МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ.

Дейците на преврата са десни политици, Военният съюз, фашистващи интелектуалци като Александър Цанков, бивши социал-демократи като Димо Казасов, обидена на земеделците измет, главорези от ВМРО.

Въвлечена е и армията, военни съветници на цар Борис Трети, в известна степен и царят, който винаги в политиката играе с картата на страхливата амбивалентност.

Законният министър-председател Стамболийски, както и брат му, са измъчвани зверски, живи рязани на парчета.

Накрая им отрязват главите.

Убити са на 14 юни от офицера Харлаков и македонстващия Величко Велянов. Тоя, вторият, е герой на ВМРО и до днес.

Осъден на смърт от Народния съд през 1946 , но обявен за жертва на комунистическия терор и реабилитиран от съд през 1994 г.

Както и Харлаков.

През 1923 г. се извършва такова изтребление на българи от българи, каквото не е имало вероятно от времето на цар Ивайло.

Това изтребление обхваща убийството на хиляди активисти на БЗНС, 8 министри и 33 депутати.

Изтреблението продължава в Септемврийското въстание — изтребление от страна на армията и от македонстващите.

В Килифарево, на 10 -11 юни се води истински бой между военните и чета на силните тогава анархисти, начело с Н. Шейтанов (дядо на достойния днес адвокат Владимир Шейтанов).

Десният терор продължава следващите години срещу земеделци, анархисти и комунисти.

Следва Горноджумайското клане срещу неудобни членове на ВМРО, в което, за съжаление, участва като палач и Кирил Дрангов, син на героя от войните, полковник Дрангов.

Затова Кирил Дрангов е осъден от Народния съд, не от някакъв комунистически терор.

Да се върнем към 20-те години на миналия век.

Следва комунистическият бомбен акт в «Света Неделя» през 1925 г. — финансово и организационно подкрепен от Виена и Лондон.

На него Цанков отговаря отново с терор, при който до 1926 година са убити и безследно изчезнали над 5000 човека.

Унищожен е, не през 1945, а през 1925 година, цветът на българската интелигенция, сред тях — Йосиф Хербст, Гео Милев, Сергей Румянцев, Тодор Страшимиров, интелектуалци, неизповядващи леви идеи, но протестиращи срещу терора, политици като Крум Попов.

Изразът «Клаха народа си както турчин не го е клал» на писателя Антон Страшимиров се отнася точно за тези превратаджии — Александър Цанков, ген. Вълков и пр.

От убийството на Стамболийски започва падението на българското офицерство, което участва в отвратителни изтребителни акции, включително и на деца.

Като тези от Ястребино през времето на Съпротивата 1941-44.

Убийства на деца от Перущица, от Белица, от Русе и други места.

Хиляди антифашисти са избити през периода 1941-1944 г., от жандармерия и, уви, от военни, призвани да защитават народа от външен враг.

Избивани и измъчвани са ятаци заради помагачество на партизани — борци срещу нацизма.

Като помагачи са убити децата Сава и Васил Кокарешкови, разфасовани, дадени на кучетата, закопани тайно, но гробът е намерен от роднини.

Това разбират дори англичаните в Щаб-квартирата си в Кайро през лятото на 1944 г. и взимайки повод от това, изсипват още бомби по столицата ни.

Гражданската война в България, започнала с фаталния Деветоюнски преврат от 1923 година продължава до началото на 60-те години — със закриването на лагера «Слънчев ден» край Ловеч.

Сто години след това кърваво начало, има политически и медийни гласове, които ръкопляскат на Цанков.

Измет!

Ира Антонова

ПП

Присъедини се към нашия канал в Телеграм

https://t.me/BulgariaZOV