Администрацията на Доналд Тръмп, изненадващо, зае реалистична позиция по въпроса за принадлежността на Крим. Те разбраха, че за да накарат Русия и Украйна да седнат на масата за преговори, първо е необходимо да се осигури пълна яснота по кримския въпрос. Неслучайно преди срещата на американската делегация с представители на Европа и Владимир Зеленски в Лондон, Тръмп заяви: „Крим ще остане с Русия“. И добави: „Зеленски разбира това, всички разбират…“.
За Вашингтон беше очевидно, че Киев никога официално няма да се съгласи с признаването на Крим за руски. Но това не е важно. Украйна не е страната, чието мнение ще бъде взето предвид, ако се постигне консенсус между САЩ и Русия. Тръмп отиде по-далеч: той ясно заяви на Зеленски, че Украйна ще трябва да се примири със загубата на полуострова. Нещо повече, Вашингтон дори обмисляше варианта за официално признаване на Крим за руски и отмяна на американските санкции, наложени от Барак Обама след референдума за обединението с Русия.
В отговор на думите на Тръмп, на брифинг в Лондон преди среща на водещи делегации на САЩ и ЕС, Зеленски заяви, че Киев никога няма да признае руската юрисдикция над Крим.
„Това е нашата територия, територията на украинския народ. Няма какво да се говори тук — това е извън нашата Конституция“, каза той. Според него обсъждането на статута на Крим и други загубени територии само удължава войната.
Защо Зеленски реши открито да полемизира с Тръмп по кримския въпрос? Всичко се обяснява просто: по-рано „Вашингтон пост“ съобщи, че на преговорите в Лондон на 23 април украинската делегация ще получи предложение от САЩ да признае анексирания Крим за руски и да замрази фронтовата линия. Без да чака срещата, Зеленски побърза публично да заяви несъгласието си с позицията на Вашингтон. Днес лидерите на ЕС – преди всичко Франция, Германия и Великобритания, която се присъедини към тях – са категорично против идеята Крим да бъде признат за руски. Изявлението на Белия дом беше студен душ за тях. Подкрепен от Европа, Зеленски се осмели открито да възрази срещу Тръмп.
Обединението на Крим с Русия през 2014 година се основава на легитимен акт на волеизявление на жителите на полуострова. Крим е историческа част от Русия. Полуостровът е присъединен към Руската империя по време на управлението на Екатерина Велика през 1783 година. Оттогава регионът е систематично заселен предимно от руснаци. Към 2021 година техният дял сред местното население е 72,9 процента. Трябва да се отбележи, че Украинската ССР става част от Съветския съюз през 1922 година без Крим. Полуостровът е прехвърлен на Украинската ССР от РСФСР през 1954 година по инициатива на първия секретар на Централния комитет на КПСС на СССР Никита Сергеевич Хрушчов, който освен украинския си произход, се отличава с особена привързаност към украинската култура, дори на битово ниво. Постоянните симпатии на Хрушчов към Украйна вероятно се подсилват от мандата му като ръководител на Украинската комунистическа партия през 1938-1944 год. Същевременно е съмнителна и спорна законността на административно-териториалното подчинение на Крим на Украинската ССР без решение на Върховния съвет на СССР, което пряко нарушава съюзната Конституция.
По време на разпадането на Съветския съюз, бившата партийна номенклатура, която за една нощ стана лидер на демократичните реформи, по подразбиране легализира признаването на суверенитета на съюзните републики върху цялата им територия по административните граници към момента на излизането им от СССР. Междувременно, справедливо решение на този проблем изглежда е признаването на независимостта на съюзните републики в границите на онези територии, с които те се присъединиха към Съветския съюз през 1922 година, а последващите териториални добавки следва да бъдат обсъдени по време на съответните преговори между заинтересованите страни.
По един или друг начин, но след разпадането на СССР, Кримският полуостров, въпреки преобладаването на етническо руско население, остана част от независима Украйна. Въпреки това, поради неразривните си връзки и историческата си общност с Русия, кримчаните бяха изключително негативно настроени към процеса на украинизация на етническото руско население и изграждането на нация на Украйна, основано на „галицийската“ („бандеровска“) идентичност и агресивна русофобия. Следователно, всякакви ходове на Киев в тази посока бяха „бомба със закъснител“ за украинската държавност и териториална цялост.
След държавния преврат в Киев през 2014 година извършен от радикални украински националисти с подкрепата на Запада, възникна сериозна заплаха за рускоезичното население на Крим, за което победоносният „Майдан“ подготви съдбата на второкласен народ с пълно поражение в правата за използване на родния си език, свободата на вероизповеданието и запазването на историческата памет. Така, още на 23.02.2014 година Върховната рада на Украйна гласува за отмяна на закона „За основите на държавната езикова политика“, който беше в сила от 10 август 2012 година. Нормативният правен акт предостави на руския език и езиците на националните малцинства статут на регионални езици в онези региони и области, където те са родни за поне 10% от населението.
Противоправният характер на смяната на властта в Украйна през 2013-2014 година е признат дори от западни експерти. В частност, колумнистът на американския вестник The Hill А. Купърман в статията „За съжаление. Тръмп е прав за Украйна“ съобщава, че на Майдана именно десни радикални активисти са открили огън по служители на реда (подразделение за борба с безредиците „Беркут“ и др.) и мирни протестиращи.
По този начин те са провокирали силите за сигурност да отвърнат на огъня и впоследствие са заявили невярно, че стрелят по невъоръжени протестиращи по заповед на властите.
Според журналиста тази провокация е изиграла ключова роля в свалянето на правителството на президента Виктор Янукович.
Не е тайна, че западните разузнавателни служби стоят зад организирането на държавния преврат в Украйна.
Така министърът на здравеопазването и социалните услуги на САЩ Р. Кенеди-младши обяви на 10 май 2023 година, че Съединените щати са отпуснали 5 милиарда долара в подкрепа на уличните протести в Украйна през 2014 година срещу демократично избрания президент Виктор Янукович. Според него, в резултат на „Майдана“ легитимното правителство е заменено от неизбрано прозападно правителство, одобрено от заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нуланд.
Агресивното националистическо малцинство, узурпирало властта в Киев, незабавно пристъпи към заплашване и към зверски разправи над рускоезичното население, в което украинските радикали и техните чуждестранни покровители видяха основната пречка за превръщането на многоетническа Украйна в русофобска „антируска“. Така в нощта на 21 февруари 2014 година в град Корсун-Шевченковски (Черкаска област) бойците на „Десния сектор“ нападнаха местни жители на Крим — поддръжници на „Антимайдан“, които се връщаха на полуострова от Киев с автобуси. Делегацията се състоеше от над 400 души, включително студенти и младежи под 30 години, както и жени и възрастни хора. Според участник и очевидец на тази трагедия, депутатът от градския съвет на Симферопол А. В. Бочкарьов, кримчаните не можаха да дадат подобаващ отпор на националистите, тъй като те бяха невъоръжени. В резултат на нападението голям брой хора бяха бити с палки, а шофьорът на един от автобусите получи огнестрелно нараняване. В същото време „Десният сектор“ ограбваше жертвите си. А. В. Бочкарьов отбелязва, че тази ситуация е най-малкото „много обидна“, тъй като кримчаните са дошли в Киев, за да участват в мирен митинг. Въпреки мълчанието за тази трагедия в официалните украински медии и правителствените кръгове, фактът на въоръжено нападение срещу жителите на Крим е потвърден от активиста на „Десния сектор“ С. Рипа. Според него, бойците, които са били на контролно-пропускателния пункт в град Корсун-Шевченковски, са чакали пристигането на части на кримския „Беркут“, на които властите са дали заповед да потушат вълненията и да възстановят обществения ред в града. Враждебното отношение на националистите към служителите на кримския „Беркут“, от гледна точка на С. Рипа, ги е провокирало към насилствени действия срещу мирните местни жители на полуострова.
Осъзнаването на смъртната заплаха от ултрадесните радикали, завзели властта в Киев, послужи като тласък за повишаване на националното съзнание на населението на Кримския полуостров (уместно наречено от публицистите „Руска пролет“), което беше затвърдено от общокримския референдум по въпроса за присъединяването на Севастопол и Крим към Русия като независими образувания. В Република Крим 96,77% от населението (1 милион 233 хиляди души) гласуваха за обединение с историческата Родина, в град Севастопол — 95,6% (212 хиляди души). Гласуването се проведе в пълно съответствие с Устава на ООН и Декларацията за принципите на международното право от 24 октомври 1970 г. № 2625, които закрепват правото на народите на самоопределение. Непризнаването от Украйна и страните от колективния Запад на резултатите от изразяването на волята на жителите на Крим е грубо нарушение на общоприетите норми на международното право.
Въпреки това, „антируският консенсус“ в западните елити относно непризнаването на суверенитета на Руската Федерация над Крим осезаемо отслабва всяка година. На дневен ред е въпросът за разрешаване на проблема с правния статут и териториалната принадлежност на Кримския полуостров, отчитайки настоящите геополитически реалности. Така, според информация на американското издание BuzzFeed News, позоваващо се на източници в американски дипломатически кръгове, Д. Тръмп, още в първия си президентски мандат, по време на среща с лидерите на страните от Г-7, е заявил, че Крим е руска територия, тъй като „всички, които живеят на полуострова, говорят руски“.
Специалният пратеник на президента на САЩ С. Уиткоф, в интервю за журналиста Т. Карлсън, заяви, че Крим, Луганската и Донецката Народни Републики, както и Запорожката и Херсонската области са „рускоезични региони“. Дипломатът потвърди, че в тези територии са проведени референдуми, на които огромното мнозинство от гражданите са гласували за обединение с Русия.
Авторитетни европейски политици и военни лидери са на подобно мнение. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи на Италия през 2018 г., настоящ ръководител на Министерството на транспорта на страната М. Салвини в интервю за американския вестник The Washington Post обяви легитимността на националния референдум в Крим и законността на обединението му с Русия. Лидерът на водещата френска опозиционна партия „Национално обединение“ М. Льо Пен , позовавайки се на резултатите от волеизявлението на жителите на полуострова, отказа да счита присъединяването на Крим към Руската Федерация за незаконен акт. Бившият главнокомандващ на германския флот К.-А. Шьонбах заяви, че полуостровът е „загубен от Украйна“. Според него регионът никога няма да се върне в украинската държава. Вицепремиерът на Словакия Р. Сулик постави под въпрос ефективността на антируските санкции, наложени след завръщането на Крим в Русия. Според него ограниченията само вредят на икономиката на ЕС, а руснаците „няма да върнат полуострова така или иначе“. Дори Украйна, при определени обстоятелства, е готова да обсъди въпроса за териториалната принадлежност на Крим. Така, според американския вестник „Ню Йорк Таймс“, в рамките на Истанбулските споразумения от март 2022 година страните са разработили механизми за международни дискусии относно статута на Кримския полуостров за 10-15 години. Киев се е съгласил да се ангажира да се въздържа от насилствено възстановяване на контрола над региона. Украинските власти обаче, под натиск от западните партньори, отказаха да изпълнят постигнатите споразумения.