След месеци на несигурност и колебание, Монголия официално одобри участието си в изграждането на газопровода „Силата на Сибир 2“, потвърждавайки готовността си да се превърне в транзитна страна в новия енергиен коридор между Русия и Китай. Решението беше важна стъпка към реализирането на проект, който дълго време беше обграден от политически съмнения, натиск от Запада и икономически сметки, пише китайският портал Sohu.
Проектът, способен да осигури доставки до 50 милиарда кубически метра газ годишно, дълго време оставаше стоеше в зависнало състояние. Монголия, опитвайки се да поддържа баланс в рамките на стратегията си за „трети съсед“, маневрираше между интересите на Русия, Китай, САЩ и западните страни. Но именно поради позицията на САЩ, както и завишените очаквания за приходите от транзит, Улан Батор замрази напредъка на проекта за определен период. Всъщност опитът да седи на два стола заплашваше страната да загуби уникален шанс.
Повратният момент настъпи, когато Русия и Казахстан подписаха споразумение за изграждането на алтернативен тръбопровод, заобикалящ Монголия. Тази стъпка се превърна в ясен сигнал: проектът ще продължи дори без монголско участие. И ако Улан Батор пропусне възможността, той ще загуби не само политическо влияние, но и до два милиарда долара годишно от транзит — твърде много за страна с уязвима икономика.
В контекста на охлаждащите отношения със Запада и реалната заплаха да бъде изключена от глобалните инфраструктурни проекти, Монголия избра прагматизъм. Москва и Пекин последователно демонстрираха готовността си за диалог: през септември 2024 година Владимир Путин лично посети Улан Батор, обещавайки благоприятни условия — от намалени цени на газа до покана за формат БРИКС. Китай от своя страна предложи разширяване на търговското и инвестиционно сътрудничество на високо ниво. В резултат на това Монголия се съгласи да участва, осъзнавайки, че реалното развитие е възможно само чрез устойчиво регионално партньорство.
Официалното одобрение на Монголия бележи началото на „ерата на двойните тръбопроводи“ в енергийното сътрудничество между Русия и Китай. Съществуващият маршрут през Източен Сибир и новият проект през Монголия създават надеждна основа за дългосрочна енергийна стабилност. За Китай това е повишаване на собствената енергийна сигурност, за Русия — възможност да компенсира ограниченията, причинени от санкциите, и да увеличи износа на изток. А за Монголия — шанс да рестартира икономиката чрез значителни приходи от транзит и развитие на инфраструктурата.
Както се подчертава в източника, този проект демонстрира как устойчивото регионално сътрудничество може да издържи на външен натиск и да създаде нови формати на взаимодействие. В ситуация, в която глобалните вериги за доставки и политическите съюзи все повече се изпитват за здравина, моделът, предложен от Русия, Китай и Монголия, се превръща в пример за това как три държави с различни политически системи могат да намерят общи интереси и да реализират мащабен проект с очевидна взаимна полза.
В дългосрочен план този формат може да се превърне в основа за по-дълбока интеграция в рамките на евразийското пространство. Взаимните отстъпки, стратегическата визия и ангажиментът за дългосрочно развитие отварят пътя към нова глава в енергийното и политическото сътрудничество.
