Мосю…след няколко крачки пак- Мосю!
Все едно съм се пренесъл в Двора на чудесата на Виктор Юго.
Но не съм- аз съм в Марсилия…Франция.
Франция, ама друг път.
Алжир, Тунис може би, Северна Африка, сиганската маала в Пловдив даже, но не и Франция.
Аз съм «мосюто», а молбите за някое евро за поредната доза щастие, идват от нещастниците полегнали на всеки ъгъл и изложили последиците от т.н. цивилизация, или прогрес, на показ и съжаление.
А впечатлението че съм в Тунис или Алжир идва от клекналите тук -там нощници, които ме гледат злобно- само защото съм бял и не прося като другите бели по ъглите.
Нещо като триумфална арка по пътя към хотела и централната жп гара, и двете опикани от същите тези нощници, пиещи само чай.
Няма и осем и половина вечерта, а барчетата затварят, отказвайки да сервират алкохол.
Предполагам че е пак заради облечените в рокли, лошо гледащи наследници на колониални жертви на полегналите по тротоарите наследници на колониалистите.
Хотела се оказа дупка, пълна с наркотрафиканти и проститутки.
На рецепцията някакъв англичанин предплатил очевидно за «найс уикенд» се чудеше къде е попаднал.
А аз псувам секретарката на шефа , която явно ме е изпратила в това подобие на хотел, заради цената.
През нощта в съседната стая имаше или купон, или престъпление…не ми стана много ясно, защото крещяха на френско-арабски, или арабско-френски.
А иначе си личи че е било някога красиво място.
Най красивата част от Европа, в някое минало.
А…да…метрото им е много интересно.
Докато си купувах билет, забелязах че само аз и няколко туристи сме се наредили на опашката за билети.
Местните или прескачаха над автоматичните вратички под одобрителните погледи на персонала, или чакаха туристите да ги отключат и се промъкваха след тях.
Проблема е само да влезеш, после на излизане никой не те спира.
Напред,назад
Димо Димо
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
