Превод от Geopolitika.news, Хърватия:
В новите преговори позицията на Киев е много по-слаба, отколкото беше преди три години, тъй като Москва сега настоява да „се вземе предвид ситуацията на фронта“, което трябва да стане отправна точка за всякакви преговори.
Второто искане на Москва е да се премахнат първопричини за конфликта (Украйна трябва да се откаже от НАТО и да се съгласи на военен неутралитет).
Сега всички разбират, че Русия няма да остави нито един завзет украински регион, както би направила, ако беше изпълнила предварителните споразумения, постигнати преди три години и зачеркнати от Зеленски.
Ако Москва сега напусне тези региони, облени в руска кръв, без бой, това би било катастрофално руско поражение на масата за преговори, безпрецедентно за което и да е руско правителство, включително това на Путин.
Ето защо решението за продължаване на преговорите по „Истанбул-2“ може да се нарече историческо без никакво съмнение, защото то може да доведе до сравнително бързо споразумение за окончателния край на конфликта или до крах на всички надежди за политическо решение на конфликта, тоест конфликтът да продължи за неопределено време или докато едната от страните не победи, „ако има късмет“.
Затова тези преговори са преломен момент. Мисля, че американският лидер Доналд Тръмп наистина иска конфликтът да приключи и същевременно счита Владимир Путин за този, който побеждава и който ще му помогне да сложи край на тази война по-добре от Владимир Зеленски и европейските лидери, които го подкрепят.
След преговорите държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че е все по-уверен, че те няма да доведат до никъде, докато Тръмп и Путин не се срещнат лично. Това е изключително неприятно изявление както за Владимир Зеленски, така и за европейските лидери: Киър Стармър, Еманюел Макрон и Фридрих Мерц, които и без тези думи вече се оказаха във вакуум. Не ги допускат до масата за преговори, въпреки че мечтаят да са там.
Всъщност, откритата им подкрепа за Украйна ги откъсна от преговорите, защото те вече не могат да действат като неутрални медиатори (Доналд Тръмп пое тази роля, въпреки че в действителност САЩ не само не са неутрална страна в този конфликт, но и ключов украински съюзник, без който Украйна не само бързо би загубила, но и би загубила най-важните атрибути на държавността).
Сега украинските интереси в преките преговори с руснаците се представляват само от Владимир Зеленски и неговия екип от преговарящи, но американците ще държат пръста си на пулса, формално незабелязано, за да не може, пази Боже, страните ще се споразумеят за нещо, което противоречи на интересите на Съединените американски щати.
Доналд Тръмп в никакъв случай няма да позволи „войната на Байдън“, както той нарича украинския въоръжен конфликт от самото начало, да се превърне във „войната на Тръмп“.
И не защото обича Путин или Русия, или мрази Зеленски и Украйна (нито едното от двете твърдения не е вярно), а единствено заради известния американски прагматизъм. В този случай говорим за приетата стратегия, според която всички налични сили ще бъдат хвърлени в Далечния изток, в Индо-Тихоокеанския регион, за да се разчистят окончателно сметките с Китай.
Фактът, че той всъщност не харесва Русия, се вижда и от новия стратегически документ за американската национална сигурност, публикуван през март тази година.
В него Русия и Китай, заедно с Иран и Северна Корея, са посочени като стратегически противници. Най-опасното, според този документ, е руско-китайското стратегическо партньорство, което САЩ възнамеряват да унищожат през следващите години.
Дали ще успеят е друг въпрос, но това говори за отношението на Тръмп към украинския конфликт и обяснява защо на пръв поглед той сякаш симпатизира на Путин.
Ако трябва да характеризирам самия украински конфликт, бих го нарекъл загадка. Безпрецедентен конфликт, контролиран от самото начало, но който поради огромното си геополитическо значение може да ескалира във всеки един момент и да се превърне не само в континентално европейска война, но и в трета световна война.
Самият Доналд Тръмп често предупреждава за това, разбира се не без основание.
Украинският конфликт е загадка от самото начало.
Този конфликт е загадка от самото си начало. Причините, които го предшестваха, са неясни и се тълкуват различно от противоположните страни. Целите на Русия в началото на специалната операция бяха неясни, тъй като Москва ясно заяви, че не е готова да „пробие стената с главата си“.
Въпреки че впоследствие беше принудена да го направи, тъй като Русия не предвиди силата на украинската съпротива, както и готовността на Запада да се намеси в този конфликт.
В същото време Москва направи всичко възможно на ниво политическа реторика, за да предотврати това и да сплаши Запада с твърд отговор (дори се говореше за ядрени оръжия).
В крайна сметка Москва реши да се задоволи с максимума, който може да постигне на бойното поле, като същевременно удовлетвори най-важните си политически искания към Киев и НАТО като цяло. През цялото това време психологическите пропагандни операции в политическото и медийното пространство не спираха.
Те повлияха на възприемането на причините и хода на самия украински въоръжен конфликт.
На Запад конфликтът се счита за „непровокирана, брутална агресия от страна на голяма и могъща държава срещу по-малка и по-слаба съседна демократична държава“. Това е наративът, към който всички водещи СМИ в колективния Запад трябва да се придържат днес.
Паралелно с това руската пропагандна машина представя този конфликт като почти „свещен“. Русия беше принудена да го започне заради „империалистическите“ цели на Запада, който за тази цел „използва НАТО, разширявайки се по границите на Русия въпреки съпротивата на Москва, чиито интереси и тревоги са напълно игнорирани“.
Нещо повече, Русия твърди, че води този конфликт „в името на целия свободолюбив свят, който иска най-накрая да се освободи от западния колониализъм и неоколониализъм, както и от странните и неприемливи ценности“.
Настоящият конфликт в Русия се представя като нова Отечествена война, по модел на Великата отечествена война, водена от СССР, на който Русия е наследник.
Украинският въоръжен конфликт е уникален по своето въздействие върху международните отношения и върху бъдещето на света, което никога повече няма да бъде същото – каквото се случи след края на Студената война и разпадането на комунистическия блок, воден от СССР.
Победителят в тази битка ще получи всичко, а загубилият ще загуби всичко.
Това е основната опасност, която вероятно никога не се е случвала в никоя предишна война (с изключение на световните войни), тъй като и двете страни, Русия и Западът, искат да направят всичко възможно, за да не загубят. Основният момент тук е, че и двете страни имат ядрени оръжия.…
В тази връзка основният въпрос е: коя от противоположните страни наистина счита настоящия въоръжен конфликт за съдбоносен за себе си?
Без колебание бих отговорил, че това е Русия.
НАТО отдавна се приближи до западните й граници, а Украйна в НАТО или под шапката на НАТО би се превърнала в истински стратегически кошмар за Москва.
Някой веднъж каза, че Путин сънува през нощта, в които сън планински вериги като Алпите или Карпатите се намират от източната страна на река Днепър и в Западна Украйна. Но това са тъжни сънища, защото в действителност Бог е поставил там безкрайни равнини и степи, през които е лесно и бързо да се стигне до Москва, както доказаха кавалерията на Наполеон и моторизираната армия на германския Вермахт. От друга страна обаче, тези обширни степи усложняват логистиката на нашествениците, която е изключително скъпа, а също и уязвима.
Що се отнася до съдбоносния характер на украинския въоръжен конфликт за Запада, няма само съмнения за това – има факти, потвърждаващи, че всичко е точно обратното.
Прагматичните американци винаги си оставят път за отстъпление, а в този случай прекрасно разбират, че Украйна, дори Вашингтон официално да се противопостави на ниво политическа реторика, завинаги ще остане сфера на руското влияние за Москва, независимо как ще завърши този конфликт.
Тоест, Москва ще следи отблизо украинските политически процеси и при необходимост ще реагира, а може би дори ще повтори спецоперацията в бъдеще. Затова американците не искат да участват като пряка бойна страна.
Освен това, Доналд Тръмп не иска да дава американски гаранции за сигурност за евентуална мисия на европейските миротворци, които биха влезли в Украйна след прекратяването на огъня.
Причината е същата: САЩ ще трябва да ги защитават на бойното поле в случай на руска атака, защото в противен случай Вашингтон ще изглежда слаб, нерешителен и боязлив. Но Вашингтон не иска да позволи това, грижейки се за имиджа на Съединените щати в очите на световната общност.
Друг несъмнен довод в полза на факта, че украинският въоръжен конфликт не е съдбоносен не само за Съединените щати, но и за Европа (под което имам предвид страните членки на ЕС и НАТО), е, че Европа не иска да изпраща свои войски в Украйна, които биха участвали във военни операции срещу руските сили.
Европа ясно заяви че ще засили максимално източното си военно крило (до границата с Украйна) по линията от Финландия и балтийските държави, Полша и до Румъния и България на Черно море.
Става ясно, че съдбата на Украйна не играе особена роля тук. Разбира се, съдбата й ще определи отбранителните и политическите стратегии на Европа спрямо Русия, но нищо повече.
Каквато и да е крайната съдба на тази нещастна страна, Европа ще продължи активно да копае окопи в отношенията си с Москва – в политически, отбранителен и икономически план.
Тоест, когато един ден в Украйна бъде постигнат устойчив мир, този мир вероятно няма да е по-скъп от войната, но все пак ще бъде много скъп и за двете страни. Както за Европа, така и за Русия, които ще продължат да се наблюдават взаимно с голямо недоверие, харчейки огромни суми пари за отбрана.
Ускорена милитаризация
Съдбоносният характер на украинския конфликт ще се превърне в лайтмотив за новата милитаризация на Европа и за болезненото „затягане на коланите“ на нейните граждани.
Източник: https://www.geopolitika.news/analize/tjedna-analiza-zorana-metera-kontrolirani-rat-koji-ucas-moze-eksplodirati-i-europu-pretvoriti-u-pakao/
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
