Никога не съм бил русофил. Просто не се привързвам към нищо. Но, лъжата, лицемерието и простащината ме отвращават. И затова ще сложа следните редове.
В осми или седми клас, в голямото междучасие, клекнал и облегнат на горещия радиатор в коридора, си четях завладяваща книга. Съучениците ми играеха на училищен футбол с капачка от боза. Шумно и дивашко, но моя милост не се впечатляваше, особено когато книгата е наистина добра. Изведнъж от нищото се появява учителката ни по руски език. — Какво — вика — четеш? — Любавини на Шукшин — отговарям. Многозначително повдигане на вежди и никога не получих по руски език оценка 5 до завършването си на Спортното училище.
Сега, много е лесно да четеш литература от тоя калибър. Не, не е нужно да е Достоевски или Толстой. Избираш произволен руски автор, без Платонов (макар, че и у него може да се намерят разни бисери), и се сблъскваш със загадъчния свят на словото, душата, мисълта, радостта, страданието, щастието, тъгата и отчаянието. Това е толкова непостижимо и над времето, толкова човешко и толкова фантастично, че само душевно осакатен негодник не би го забелязал и само културен престъпник би го забранил за изучаване. Пребродил съм цялата западна литература.
В нея няма нищо, което наподобява руската литература. Нищо. И най-великите произведения на западната литература са средношколски драсканици в сравнение с руските титани на перото. Пак казвам, че тук не поставям Достоевски и Толстой, защото те са огледало на вселената, която има честта да се помещава в човешкото същество.
Ще допълня, че само истински безполезен идиот, българомразец и майцепродавец би мразил руската култура и литература, защото всяка буквичка от шедьоврите на руското слово е българска. Руската литература е написана с български букви, идиоти. Всяка велика руска мисъл, стих, поема или роман са написани с български букви и на свещения български църковен език. Да мразиш руските писатели означава да мразиш България. Разбирате ли! Всеки път, когато чета руски текст, осъзнавам, че това е България. И не, не очаквам нито благодарност, нито известност на българския дух.
Стига ми да знам, че и най-великите български златни съкровища, които отдавна са пропаднали в нечия колекция, не могат да се сравнят с истинското съкровище, което ние, българите, сме оставили и завещали на тоя свят, защото Достоевски е писал на Български език, Чайковски е композирал на Български език, руските хора са се молели на Български език. За това, което са създали руските богослови и философи просто е безсмислено да отварям дума, защото малцина са тия, които осъзнават величието на руската богословска и философска мисъл. Виждали ли сте руска иконография?
Е, имената на светиите са надписани с Български букви.
Русия е България, неуважаеми, нещастни, безполезни идиоти. И когато България е създавала и раздавала култура, европейските диваци са се трепели най-безпощадно и садистично.
Ще завърша с вече казаните думи — Русия е България, и който мрази Русия, мрази България.
Димчо Димов
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
