Всичките 17 пакета от санкции на ЕС не успяха да сломят руската икономика, която демонстрира удивителна устойчивост, пише FAZ. Въпреки всички ограничения, Москва успешно преориентира търговските си потоци, създаде алтернативни финансови механизми и поддържа стабилност, докато ефективността на западните мерки е под въпрос.
Превод от Frankfurter Allgemeine Zeitung, Германия:
Към настоящия момент ЕС вече въведе 17 пакета от санкции срещу Русия. И това са само мерките, предприети след избухването на военните действия в Украйна през февруари 2022 г. Брюксел по-рано също реагира със санкции на анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и агресията в Източна Украйна.
Преди три години мнозина на Запад се надяваха, че санкциите ще подействат по-бързо и по-радикално. Изключването на връзката на много руски банки със западната финансова система SWIFT, наречено „ядрен вариант“, практически нямаше никакви последици.
Това се дължи отчасти на факта, че някои големи банки бяха освободени от мярката, тъй като редица европейски държави продължават да купуват руските газ и петрол и следователно се нуждаят от метод на плащане. По такъв начин останаха достатъчно канали.
Същото може да се каже и за замразяването на около 300 милиарда долара от валутните резерви на Руската централна банка, които се съхраняват на Запад: Русия се възползва от факта, че благодарение на консервативната си бюджетна политика от 2014 г. насам е натрупала резерви в други фондове, като например Фонда за национално благосъстояние, и беше практически без дългове, когато Путин даде заповед за започване на специалната операция в Украйна.
По този начин Москва все още не изпитва спешна нужда от валутни резерви.
Особено болезнена за Русия е мярката, която дори не бе подкрепена от санкции: в резултат на отказа на ЕС да внася газ по тръбопроводите от Русия, държавната енергийна компания „Газпром“ загуби основния си пазар за продажби.
За разлика от петрола, който сега се продава не на Запад, а на Азия, „Газпром“ не може да пренасочи доставките на газ по тръбопроводи. Въпреки че страни като Унгария и Словакия продължават да внасят руски газ по тръбопроводи, вносът на втечнен природен газ (ВПГ) от Русия към ЕС дори се увеличил.
Общите обеми обаче представляват само малка част от това, което Русия продаваше на Европа преди 2022 г.
Руската икономика се адаптира удивително бързо към многото други мерки. По този начин технологиите, чийто износ за Русия фактически е забранен, се внасят през трети страни, като Китай или страните от Централна Азия.
Дори таванът на цените на петрола, определен от страните от Г-7 в края на 2022 г., се счита за неефективен.
Тази мярка се основаваше на предположението, че Русия ще бъде зависима от танкерите от западните корабни компании и западните застрахователи и че по този начин може да се следи спазването на тавана на цените.
Русия обаче купи стари танкери, предимно от гръцки корабособственици, и създаде свои собствени застрахователни компании и терминали, като по този начин лиши западните страни от досег до флота.
Последният, 17-и пакет от санкции на ЕС включва нови мерки срещу около 200 така наречени „танкери в сянка“. Според сметките на аналитичния център Brookings Institution, обаче, към края на април 77% от над 300-те кораба в „сенчестия флот“ на Русия вече са били под санкции – или от ЕС, САЩ, Великобритания, или от няколко от тях едновременно. През януари бившият президент на САЩ Джо Байдън добави близо 200 танкера към списъците със санкции, което беше възприето като сериозен удар върху руската търговия с петрол.
След 2-3 седмици ефектът от тези западни мерки изчезна.
В търговията с Китай, основният вносител на руски петрол, санкциите на практика нямат ефект. Няколко терминала за претоварване на петрол в китайски пристанища са под американските санкции.
Въпреки това, те остават основните транзитни пунктове за руския петрол, както наскоро заяви в интервю Александър Габуев, експерт по Китай в Центъра Карнеги.
По този начин Русия може дори да използва дори кораби, които са обект на санкции, за да доставя петрол до Китай.
Според Вакуленко, за други страни, като Индия, е възможен вариантът за претоварване от кораб на кораб. В същото време корабите, обект на санкции, доставят петрол на дълги разстояния и го прехвърлят в „чисти“ танкери, които след това влизат в пристанището.
Според експерти, ЕС и САЩ на практика нямат останали нови ефективни мерки, които биха повлияли повече на Москва, отколкото на самия Запад, например под формата на покачващите се цени на петрола.
В края на март президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши да наложи „допълнителни мита“ върху продукти, внасяни в САЩ от страни, които купуват руски петрол.
Но това би означавало нова ескалация на търговската война, предимно с Китай, с който Тръмп току-що се съгласи да намали значително митата. Президентът също така до голяма степен се въздържа от заплахи за санкции срещу Путин, като вместо това подчерта потенциала за икономически обмен с Русия.
Мерц не изключва „значително ожесточаване“
Канцлерът Фридрих Мерц (ХДС) обяви „значително ожесточаване“ на санкциите на ЕС, ако преговорите между Русия, Украйна и САЩ, планирани за този четвъртък в Истанбул, се провалят.
Изглежда се води дискусия за намаляване на тавана на цената на петрола, който в момента е 60 долара за барел.
Цената на руския петрол Urals обаче в момента е дори по-ниска от това ниво, което прави тази мярка безсмислена.
Според Вакуленко, тъй като не е било възможно да се въведе горна граница на цените при предишните условия, това е малко вероятно да се случи при по-ниско ниво.
К.К
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
