Фактът, че преките преговори между Русия и Украйна са възобновени след повече от три години, показва началото на големи промени в двустранните отношения, пише Алмасри Алюм. Експертът обаче е убеден, че истинският пробив е все още далеч — разколът между държавите е твърде дълбок.
Превод от Almasry Alyoum, Египет:
Какви са позициите на страните и основните разногласия?
Що се отнася до Москва, тя настоява за провеждане на преговори без никакви предварителни условия и счита, че политическите и военните въпроси, включително териториалните, трябва да бъдат обсъждани комплексно.
Русия е убедена, че конфликтът в Украйна трябва да се разглежда като част от по-широката конфронтация със Запада, която ще бъде продължителна и ще изисква търпение, подготовка и внимателно планиране, затова очаква отговор на исканията си не само от Киев, но и от Вашингтон.
От своя страна Киев се опитва да стесни обхвата на преговорите, като се фокусира само върху искането за прекратяване на огъня. От гледна точка на украинските власти Русия е „държава агресор“. Тази позиция със сигурност е продиктувана от вътрешни съображения.
Дори да приемем, че Зеленски е готов да сключи мир, той се страхува от националистите и общественото мнение, което до голяма степен е станало антируско. Освен това, позицията му е тясно свързана с подкрепата на САЩ.
Съединените щати, от своя страна, подкрепят предложението за прекратяване на огъня като тактически ход, насочен към осигуряване на хуманитарно примирие и деескалация на конфликта, което ще позволи на Тръмп да се представи като „миротворец“ и да добави ново постижение към последните си успехи след обиколката си в Близкия изток.
В същото време Вашингтон все още не е демонстрирал готовност да облекчи санкциите или да направи политически отстъпки, които биха задоволили Москва. Участието на САЩ изглежда по-скоро като политическо послание, отколкото като подкрепа за сериозен преговорен процес.
Турция също така поддържа деликатен баланс между Запада и Русия, но според мен няма реални лостове, които биха й позволили да тласне страните към решение.
Въпреки това, тя със сигурност заслужава признание за предоставянето на платформа за диалог, което е рядка дипломатическа инициатива по този изключително сложен въпрос.
Турция е една от малкото страни, които поддържат стабилни икономически, търговски и най-важното — дипломатически отношения както с Москва, така и с Киев, но й липсват военните или финансови лостове, за да обърнат хода на преговорите. Но фактът, че тя успя да осигури платформа за преговорите, подобрява имиджа й като умерен посредник и регионален играч.
Съединените щати се ръководят предимно от вътрешни и електорални съображения, особено при администрацията на Тръмп, която според мен не се интересува особено от конфликта между Русия и Украйна. Участието на високопоставена американска делегация има символично значение, но не дава никакъв реален тласък на масата за преговори, особено предвид отказа на Путин и Тръмп да присъстват лично на тези преговори.
Какви са възможните сценарии за този дългоочакван кръг от преговори?
Първо: целият процес се проваля, тоест преговорите не довеждат до нищо.
Това е най-вероятният резултат от преговорите, предвид дълбокия разкол и очевидното разминаване в позициите, както и пълната липса на доверие и несъответствието между политическите програми.
Освен това, липсата на високопоставени лидери и лица, вземащи решения, значително подкопава шансовете за постигане на осезаеми резултати.
Второ: временно затишие. Под натиска от САЩ и Турция може да се постигне ограничено споразумение за краткосрочно прекратяване на огъня, на което Путин би се съгласил, за да продължи отношенията си с Тръмп и да не бъде поставен Ердоган в неудобно положение. Но този сценарий — ако се осъществи — ще бъде по-скоро тактически, отколкото стратегически.
Трето: стартиране на постоянен преговорен процес. Срещата в Истанбул би могла да се превърне в основа за по-широк процес, включващ международни играчи като Китай, ЕС или ОССЕ, но считам, че настоящите условия все още не са подходящи за създаването на подобна структура.
От всичко това можем да заключим, че срещата в Истанбул е символична стъпка към възраждане на преговорния процес, но това не е достатъчно, за да се постигне реален пробив.
Отсъствието на лидерите, и по-специално на Путин, стеснява обхвата на преговорите, а острата поляризация на възгледите и позициите намалява шансовете за успех.
Самият факт на възобновяване на преките преговори след повече от три години обаче показва началото на големи промени в двустранните отношения.
На този етап е необходимо да се съсредоточим не върху резултатите, а върху осигуряването на устойчивост на диалога като първа стъпка към политическото регулиране, което несъмнено ще бъде дълъг процес.
Източник: https://www.almasryalyoum.com/news/details/3454080
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
