Много хора подцениха или недооцениха събитията от последните дни в Истанбул. Повечето коментари, които срещнах бяха в аспекта на отношенията Русия-Украйна, Русия-ЕС, Русия-САЩ, но едва днес вниманието беше насочено към България. През последната седмица в лични разговори с хора, които имат поглед върху държавните дела съм изразил своята позиция, без да я правя публична, че косвено България ще бъде засегната.
Напълно убеден съм, че политическият антиелит на България не разбира какво се случва. А дори да разбира, нито може да го признае на своя народ и избирател, нито може да промени посоката. Но вече няма дори и парламентарни опозиционери, които да могат да оценят и анализират правилно. Не бих се учудил ако и след тази публикация изведнъж се задействат.
Бойко Борисов беше привикан в Истанбул. Това не беше посещение, което да олицетворява «единствения български политик, който може да говори с Ердоган». Не, това беше привикване на подчинен. И това се вижда дори с просто око от езика на тялото на госта и домакина, вижда се от начина на прием, дори от настоящото разминаване в официалните постове. Борисов е «просто един депутат», по неговите собствени думи, и причината за такава среща не е огромното уважение.
Дори нещо повече. Тази среща ме подсети като препратка за официалната среща от март 2022г. на тогавашния министър-председател Кирил Петков с Ердоган (в коментар ще публикувам снимката от турска страна). Тогава присъстващите от българска страна представители нямаха представа какво се случва с тях, нямаха представа дори за измеренията на тази среща като ниво. От българска страна бяха Кирил Петков, Весела Чернева и още две дами, от турска страна бяха Ердоган, Фуат Октай — вицепрезидент на Турция и Хакан Фидан — тогава все още директор на турското разузнаване, а сега — външен министър.
След тази среща много неща се промениха в динамиката на отношенията между двете държави. След това дойде нов посланик, който беше личен секретар на Хакан Фидан.
Тази среща беше точен пример за трагедията на българското ниво.
Лошото е, че настоящата среща от днес беше още по-голяма трагедия, защото вече дори не се налага да се организира среща на високо ниво, след като може да бъде привикан един депутат.
Трагедия. Държава без държава.
Между другото, никак не беше случайно, че водещият руската делегация в Истанбул, Медински, обърна внимание на Руско-турската война от 1877 г.
От известно време повтарям публично, че в крайна сметка конфликтът в Украйна няма да се разреши от Тръмп, нито по предложени от него условия. Този конфликт ще бъде приключен по руски условия, поставени от Русия, когато бъдат постигнати заложените цели.
Но сблъсъкът в Украйна няма да реши само съдбата на тази бивша държава, а е част от цялостното преформатиране на световния ред, заедно с Близкия Изток. Това е като необходимо допълнение и припомняне, защото в крайна сметка тези промени ще засегнат и България, която в момента е държава за преразпределяне.
В коментар ще публикувам също още една своя стара публикация за наличието на чуждо влияние в България. За момента няма необходимост Турция да отделя физически територии от нас, тъй като ние сме много по-удобни като изпълнители, но в даден бъдещ момент при наличие на необходимост картината може да се промени за една вечер.
Станислав Бачев
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
