Всъщност резултатите от предстоящите преговори в Истанбул днес станаха известни още преди няколко дни. Владимир Зеленски постави край на въпроса, когато в отговор на искането на Тръмп изрази желание да лети за тях лично, и то в стил „да си бие среща с Путин“. След като беше попитан за собствения си указ, забраняващ преговорите с Путин, Зеленски отговори, че той е господар на подписа си: ако иска, изпълнява указите си; ако не иска- не ги спазва.
С това заявление можем да сложим точка в сюжета и да се разотидем. От гледна точка на официалната дипломация, преговорите с киевския режим очевидно са безсмислени, защото резултатите от тях правят невъзможно изготвянето на функциониращ международноправен документ. Дори и да бъде подписано утре, вдругиден Киев може да каже: не ни харесва, прието е в момент на слабост, под натиск – с една дума, няма да го спазваме. Вече го минавахме това с Минските споразумения.
Друг проблем е, че реалността вече е станала толкова сложна, че политиката вече не се прави според учебниците по дипломация и международно право. Същите Мински споразумения трябваше да регулират отношенията на Украйна с отцепилите се от нея части от страната, които по това време никоя от страните-гаранти (включително Русия) не признаваше. Въпреки това всички те сключиха правни споразумения с непризнатите ДНР и ЛНР. Защото освен правото, има и собствена политика – политическа воля. От страна на Русия това беше да се спре кръвопролитието в Донбас, от страна на Украйна — да се спечели време за подготовка за голяма война, от страна на Франция и Германия — същото плюс възможност да се нахлуе в Беларус и да се опитат да я откъснат от Москва.
Но дори от гледна точка на чистата политика, преговорите с режима в Киев са сигурен провал.
Първо, политическата воля на киевския режим е сведена до оцеляване, а тъй като този режим е формиран от законите на военното време, той трябва да поддържа военно положение, за да оцелее. Тоест, продължаването на войната до последния украинец.
Второ, речите на руската и украинската делегации ще бъдат невъзможни за превод една за друга. Те съществуват в различни светове и говорят различни езици. Не, не на руски или украински. Руските елити и екипът на Зеленски, въпреки че всички говорят руски, са по същество различни типове хора, които очевидно не могат да се споразумеят за нищо. Руската върховна власт, начело с Путин, е съставена от технократи, държавни администратори и юристи, формирали се като професионалисти по времето на Брежнев и преминали през разпадането на държавата и последвалото ѝ възстановяване. Киевското правителство, начело със Зеленски, е студиото „95-ти квартал“, пътуваща циркова палатка в буквалния смисъл на думата. Медийни хора, политически стратези, сценаристи, комици, участници на КВН* ( КВН- клуб на веселите и находчивите), измамници, които доскоро нямаха връзка с държавата, произлизаха от полусветлината на сивите схеми на шоубизнеса, чиито най-висши закони са емоционалността и яркостта.
Вече видяхме в Минск как се осъществява комуникацията между първите и вторите. Наскоро в интернет се появи петгодишен запис на преговори между заместник-ръководителя на руската президентска администрация Дмитрий Козак и ръководителя на офиса на президента на Украйна Андрей Ермак. Най-вече това зрелище напомняше на разпита на спекулантката Маня в скеча на Файна Раневская. И не е изненадващо, когато от едната страна има бивш ленинградски прокурор, а от другата — бивш продуцент.
Тези, които са прочели дотук, вероятно вече им назрява въпрос: защо Путин предложи руско-украински преговори, ако те очевидно са практически безнадеждни, правителството на Зеленски е нелегитимно, а самият Зеленски е неспособен да постигне споразумение, което той веднага потвърди? Защото украинският конфликт не е само и не толкова конфликт с Украйна, а конфликт около Украйна. Това е работа на по-голямата част от планетата, някои повече, някои по-малко, и позицията на Русия в света зависи от отношението ѝ към този конфликт.
И в това отношение преговорите са безусловно благо. Те ще ни позволят да покажем на всички заинтересовани страни с какви хора са си имали работа руснаците през всичките тези години.
В САЩ вече започнаха да разбират нещо, когато споразумението за минерални ресурси с тях в Киев беше обявено за „рамково“, тоест такова, което украинците все още ще преработват и допълват, така че американците в крайна сметка изобщо няма да получат пари — и все пак ще дължат част на Украйна.
Поведението на Зеленски, който за всеобщо учудване се ръководи от принципа „държавата – това съм аз“ и „игнорира“ законите, които самият той е подписал, в този смисъл вече е в интерес на Русия. А акцентирането върху преговорния процес, от чийто успех са заинтересовани много хора по света, ще довърши образа на Украйна като „невинна жертва на имперската агресия“. Оттук не е далеч моментът когато светът ще разбере причините, поради които Москва беше принудена да започне специалната военна операция.
Александр Носович, РИА Новости
