Предложението на Путин да бъдат възстановени преките преговори между Русия и Украйна в Истанбул е царски ход по време на война.
Много от нас — обикновените читатели — пропускат важния аспект, че съвременните войни и конфронтации далеч не се водят само на бойното поле.
Другата голяма война, която се води в света, е тази в информационното поле.
Война за комплексни разбирания, за наративи, за мироглед.
В това русло трябва да се гледа и на предложението на руския президент.
Днешното украинско ръководството, подкрепяно от своите куратори в трите европейски столици, се опитва с един тактически ход да постигне две стратегически цели.
Едната цел е на бойното на поле — Русия да бъде подмамена да се съгласи на 30-дневно примирие без предварителни условия, което да доведе до възможност за допълнителна милитаризация на Украйна и попълване на редиците.
Другата цел е в информационното «бойно» поле — отказът на Русия да бъде измамена за пореден път, да се представи на аудиторията като отказ на Русия от мир. С което да бъде продължен основополагащия наратив за Русия-агресор.
В тази ситуация за Русия е важно да покаже на целия свят следното:
а) Русия никога не се е отказвала от мирни преговори (това направи Киев през 2022, напускайки преговорния процес в Истанбул) и
б) това, че Русия отказва да бъде измамена, не означава, че не иска мир.
Влизаме в ситуацията, в която най-простото и очевидно решение е и най-правилното — Русия да потвърди за пореден път, че
а) тя никога не се е отказвала от преговорите за мир;
б) предлага конкретни стъпки за възобновяването на диалога, който не беше «счупен» по нейна вина и
в) преговорите за мир ще бъдат само и единствено преговори за мир.
За разлика от Тръмп и Си Дзинпин, които посрещнаха с възторг предложението на Путин, партията на войната е в гневен ступор.
Това е съвсем разбираемо, защото партията на войната никога не е искала и никога не е имала намерение да води истински преговори за мир.
В очите на украинското ръководство и неговите западни «съюзници», преговорите винаги са се разглеждали само и единствено като площадка, инструмент, способ, чрез който Русия да бъде измамена за пореден път.
Горчивият опит от Минск не е забравен, а това е от ключово значение.
Москва никога повече няма да допусне грешките, които допусна тогава, а това означава само едно — настанал е момента да се признае истината и да се търси конструктивен изход от ситуацията.
Глобалистите и Зеленски, разбира се, са непримирим, защото:
а)първоначално, конструктивни преговори за мир в Украйна, неизбежно ще доведат до промяна на политическа ситуация на терен, в самата Украйна. При евентуален мир, военното положение ще трябва да бъде отменено и да бъдат проведени избори за президент.
Сами разбирате, че това е истински ужас, както за глобалистите, така и за Зеленски лично.
б)конструктивни преговори за мир в Украйна не просто ще закрепят текущото положение, а ще променят ситуацията цялостно.
Това ще бъде последният пирон в ковчега на глобалистите.
Логично, най-малкото, което ще се случи е, че от «ще нанесем стратегическо поражение на Русия на фронта», глобалистите очевидно или ще трябва изобщо да изоставят Украйна, или да сменят наратива с «в крайна сметка опазихме Украйна на 80 %».
Вторият наратив е косвено признание на стратегическата загуба, особено предвид факта, че Истанбулските съглашения ще служат за основа на евентуален преговорен процес.
Напомням, че съгласно тях Украйна се задължава да бъде военнонеутрална страна (без НАТО)/неутрален статут въз основа и чието правно основание е записано в Декларацията за независимост на Украйна — акт, който сами разбирате не може да бъде отменен (от гледна точка на украинското ръководство и Партията на войната).
Вторият основен пункт — демилитаризирана държава.
Тоест, на елементарен език — всичко за което глобалистите се бореха и всички заряди, с които тази война беше запалена през 2014, отиват на бунището на историята.
Ето защо тези преговорите очевидно ще бъдат саботирани.
Зеленски и Макрон вече направиха това.
Зеленски продължи старата си линия, че най-общо казано — не може да има преговори, докато оръжията говорят — позиция, лишена от съдържание, но широко пропагандно тиражирана.
Макрон, в опита си да засили пропагандата и убеждението, че Западът иска мир, а Русия — не иска, заяви, че «предложението на Путин е добро, но недостатъчно», повтаряйки косвено тезата, че Москва трябва да се съгласи на 30 дневно примирие, което, както стана ясно, е недопустимо за руската страна.
Fil Ivvanovv
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
