Именно този енергeтичен недостиг – не по-малък, а може би дори по-голям, от психологическите ефекти от бомбардировките над Хирошима (6 август 1945 г.) и Нагасаки (9 август) – принуждава Япония да се предаде на 2 септември 1945 г.
Превод от Le Figaro, Франция:
Американците, започвайки с повратния момент при битката при Мидуей (юни 1942 г.), не само си връщат по-голямата част от териториите, завладени от Япония в Тихия океан, но и унищожават търговския й флот, което й позволяваше да се снабдява с въглища и петрол.
Може би фактът, че именно Съединените щати сложиха край на Втората световна война с ядрен огън, вече е бил част от стратегията за меката сила, която им позволи да се представят в общественото полезрение като основен победител.
Вече няколко десетилетия историографията критикува утвърдената теза за решаващата роля на бомбардировките над Хирошима и Нагасаки за капитулацията на Япония.
От 70-те години на миналия век, благодарение на работата на американския историк Гар Алперовиц, става ясно, че желанието на администрацията на Труман да демонстрира сила пред Съветския съюз е било поне толкова важно, колкото и желанието да ускори края на конфликта.
„Бомбата ще направи Русия по-лесно управляема в Европа“, предупреждава бъдещият държавен секретар на САЩ Джеймс Бърнс веднага след капитулацията на Германия… три месеца преди атомната бомбардировка на Япония!
Разбира се, тази сметка не изключваше друго, възникнало в средата на лятото на 1944 г.: по-добре беше да се убият 150 000 японски граждани за секунди, отколкото да се преживее десетократното увеличение на кошмара, който американските войници преживяха в битките за живите плетове на Нормандия!
Оттук и аргументът, който Труман повтори по радиото вечерта след бомбардировката на Нагасаки:
„Това беше ужасно решение, но го взех, за да спася живота на 250 000 от нашите момчета и бих го направил отново, ако обстоятелствата го изискват.“
Показателно е, че десет години по-късно, в разгара на Студената война, бившият президент, публикувайки мемоарите си, не се страхува да удвои тази цифра и да твърди… че е спасил 500 000 американски войници от клане!
Съветският съюз загуби битката за образи
В тази игра на „мека сила“ СССР на Сталин и неговите наследници, абсолютният шампион по твърда сила във всички категории, ще се окаже по-малко умел и по-малко убедителен.
Неговите фалшиви „двойници“ като Движението за мир и други „приятели“ – френските или италианските комунисти – ще хвалят напразно фундаменталния пацифизъм на „родината на социализма“…
Чак през 1966 г. „Ню Йорк Таймс“ ще разкрие, че ЦРУ е финансирало директно Конгреса за свобода на културата; до 1975 г., когато разсекретени документи от същата разузнавателна служба разкриват ролята й в създаването на Европейското движение, инициирано от Жан Моне и Робер Шуман през 1948 г.; и до 2002 г., когато синдикалистът Андре Берже признава в мемоарите си, че без американските пари, синдикатът Force ouvrière никога нямаше да бъде създаден през 1947 г. след разцеплението на CGT (Френската обща конфедерация на труда, – бел. ред.).
Така някои губят доверие — под тежестта на фактите — докато други се издигат… като оформят общественото мнение в своя полза.
Ерик Бранка — историк, журналист и автор на няколко книги за Втората световна война.
Източник: https://www.lefigaro.fr/histoire/des-sovietiques-ou-des-occidentaux-qui-a-reellement-gagne-la-seconde-guerre-mondiale-20250505
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
