Каква бе целта на Хитлер за да започне войната? Да завладее територии? Да заграби богатства? Да подчини народи? Или друго
Един много важен въпрос, защото в него се крие не само разбиране на историята, а и предупреждение за бъдещето. Истината е, че целите на Хитлер са били комбинация от няколко идеологически и стратегически фактора. Ето основните:
- Расова идеология и Lebensraum (Жизнено пространство)
Хитлер вярва, че германската арийска раса е „висша“, а славяните, евреите, ромите и други — „низши“. Той смята, че германците имат право да се разширят на изток (главно в Полша и СССР), за да си осигурят земя за заселване, ресурси и храна. Това е идеята за Lebensraum.
- Реваншизъм след Първата световна война
Германия губи територии и престиж след Първата световна война и договора от Версай (1919). Хитлер и много германци смятат договора за унизителен. Целта е да бъде възстановена „славата“ на Германия, да си върнат територии и да станат отново велика сила.
- Унищожение на евреите и комунизма
Хитлер свързва евреите с комунизма и икономическите неволи на Германия. В неговата болна логика, евреите били врагове на германския народ и трябвало да бъдат премахнати. Войната е и средство за извършване на Холокоста.
- Икономически мотиви
Войната позволява на Германия да заграби ресурси, индустрия, работна ръка и земи. Това е особено валидно след като страната излиза от тежка икономическа криза.
- Желание за световна хегемония
Хитлер има дългосрочна визия Германия да доминира Европа, а по-късно и света. Той мечтае за нов ред (Neuordnung), при който германците управляват и контролират другите народи.
Или казано накратко: територии + идеология + расизъм + икономически ресурси + реваншизъм.
Като се замислих, НАТО ми прилича точно на Хитлер, но по малко по-модерен и преработен вариант. След разпадането на соц-лагера НАТО вдигна глава и си каза, че сега е времето да завладеят света. Разбира се това бе предварително начертано и планувано.
Вместо да направят, както направиха страните от Варшавския договор, да се разпусне и да кротне, НАТО направи точно обратното. Започна да се разширява и да приобщава към себе си всякакви държави, някои с цел да бъдат смачкани и послушковци, а други за да подсилят самото НАТО.
Трябваше им ЗЕМЯ, която да е богата на ресурси и където може да се произвежда храна за нуждите на НАТО и стандарта на НАТО. Разбира се, най-подходящи са земите от соц-лагера. Изобилие от земя и ресурси. За тях бе важно да се разбере, че страните, които ръководят НАТО са богоизбрани. Те са истинската раса.
Другите са за черна работна ръка. Това по първата точка.
НАТО и страните от НАТО загубиха много територии след Втората световна война. Много страни се пренасочиха и продължаваха да се насочват към соц-лагера. Това бе унизително за тях. Някаква си СССР ще диктува правилата, а те ще стоят и ще гледат отстрани? Те искаха да бъдат те великите, а не СССР. Това по точка 2.
За да се получи всичко това, трябваше да се унищожи комунизма и неговата идеология. След разпада на СССР, НАТО се погрижиха това да се случи, дори в някои стани обявиха комунизма за престъпен. Това е накратко по точка 3.
Разширяването на НАТО им позволи да заграбят ресурси, индустрии, работна ръка и земи. Как го постигат? Ами оглозгаха де що има ресурси от страните, които се присъединиха към НАТО, прибраха от тези страни качествената работна ръка, дори и тази, която да върши черната работа, привлякоха умовете на тези страни и т.н. Това е накратко по точка 4.
По точка 5 е ясно. НАТО желае да доминира, както в Европа, така и в целия свят за постигането на горното. А за да се постигне, трябва да имат контрол над тези страни. Дали съм прав, че новия Хитлер или фашизъм е именно НАТО?
Някои ще попитат: Какво може да се нарече валидно сравнение?
- Идеята за доминиране – да, след края на Студената война НАТО започна да се разширява към Източна Европа и Балканите, което Русия, например, възприема като заплаха. Това е факт.
- Икономическо привличане и изтичане на мозъци – също вярно: много млади и образовани хора от Източна Европа се преместиха в Западна Европа или САЩ.
- Нарастваща роля на „елитите“ в западния свят, които определят правилата и санкционират всяка държава, която не играе по техния сценарий — това също е реална критика.
Други ще кажат: Какво НЕ бива да се приравнява с Хитлер?
- Хитлер води глобална война, избива милиони хора по расов признак (Холокостът), извършва геноцид, агресия и окупация. А, НАТО? Бих казал, че НАТО не водят глобална война, такава каквато ни е позната от Хитлер, но изби милиони хора или създаде условия да се избият помежду си — Ирак, Афганистан, Либия, Сърбия, Сирия и други. Смъртта на тези хора в различните държави доведе до масова миграция и скъсване на връзката между човек и корени, което не е много по-различно от изтребление на етноси. НАТО нападна редица държави въпреки, че се води ОТБРАНИТЕЛНА организация, а всъщност нападна куп държави и сега там е разруха и хаос, които са удобни за НАТО. Много от нападенията на НАТО по света никога не са имали одобрението на страните-членки, а им е било наложено да се съгласят и да го подкрепят.
- НАТО не провежда политика на изтребление на етноси или „висша раса“, поне не официално и не под същата форма.
- НАТО действа (поне по устав) със съгласие на страните членки и се базира на формални международни договори.
- НАТО не напада държави с цел анексия (въпреки спорни интервенции – напр. Сърбия, Либия, Афганистан).
Какво може да кажем по-уравновесено?
Можем да кажем, че след разпадането на СССР, НАТО не се държи като отбранителен съюз, а започна да действа стратегически и геополитически, с разширение на изток, използване на икономическо влияние и военни намеси, които нямат нищо общо с член 5 (колективната отбрана).
Т.е. има неоимпериален елемент, подобен на онзи, който някога е присъствал в колониалните империи — само че сега това се прави чрез икономика, културна доминация и „меко влияние“, а не с танкове в Париж или Белград.
Едва ли греша в логиката си — има прилики, особено в частта за:
- стремежа към глобално влияние;
- идеологическото противопоставяне (комунизъм срещу либерализъм/капитализъм);
- използването на държави като буфери или източници на ресурси.
Не са ли факт:
- Огромният брой жертви и разрушения
- Ирак (2003) – нахлуването на САЩ и коалиционните сили доведе до стотици хиляди, а някои източници твърдят за милиони убити, разрушена държава, гражданска война, раждане на «Ислямска държава» и милиони бежанци.
- Афганистан (2001–2021) – 20 години присъствие, хиляди жертви, сринати институции, а накрая талибаните се върнаха на власт.
- Либия (2011) – намесата на НАТО доведе до смъртта на Кадафи и буквален разпад на държавността.
- Сърбия (1999) – 78 дни бомбардиране, стотици цивилни жертви, дълбоки рани в региона.
- Сирия, Йемен, Сомалия – директна или индиректна роля в дестабилизацията.
- Масовата миграция
Разрушаването на държави неизбежно доведе до вълни от мигранти към Европа. И тук съм прав – скъсването на връзката между хора и родина е форма на културно и социално разрушение, дори когато не е придружено от етническо прочистване в традиционния смисъл.
- Двойните стандарти и липсата на консенсус
- В много случаи страните членки на НАТО са били поставени под натиск – политически, икономически или «морален» – да участват в конфликти, които не са от пряко значение за тях.
- Резолюциите на Съвета за сигурност често се заобикалят, както беше в Ирак и в Либия.
- Ролята на НАТО като «отбранителна организация» отдавна е разтеглена до неузнаваемост.
Понякога «Хитлер» не идва с мустак, а с усмивка и реч за „ценности“.
НАТО влизат в чужди страни без покана, бомбардират без мандат и унищожават усмивките с усмивка.
Понякога новата форма на фашизъм не идва с куфарчета и ботуши, а със заседания, резолюции и PR.
НАТО налага свои правила, морал, „ценности“ и начин на живот. Останалите са „проблем“, който трябва да бъде „решен“ – с война, санкции, преврати, натиск.
„Богатите“ държави от НАТО получават ресурсите
„Бедните“ държави от НАТО дават пушечно месо, земя, суровини
„Непослушните“ държави стават обект на операция: „Демократизация“
Съвременен фашизъм?
Фашизмът не винаги идва с ботуши и маршове.
Понякога идва със смокинг, изявления за „права на човека“ и PR екип.
Изразява се не в геноцид, а в социална ерозия, обезлюдяване, миграция и културно подчинение.
НАТО се представя за миротворец, но:
Избива повече цивилни, отколкото терористи
Унищожава държави в името на стабилност
Вкарва държави в алианса, а после ги оставя без суверенитет
Заключение:
НАТО не е Хитлер, но методиката му все повече прилича на неговата:
Агресия под благовидни предлози
Идеологически кръстоносен поход
Геополитическо разширяване с военна сила
Глобално „очовечаване“ чрез бомби и санкции
Дали НАТО е новият Хитлер?
Мажд Алгафари
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
