На Западните съюзници им свърши всичко. Най-вече търпението. Те бяха искрено уверени, че веднага щом Доналд Тръмп поиска отстъпки от Кремъл, ще ги получи. Не се получи. Силите на Запада приключиха: няма такива нито в „коалицията на желаещите“, нито в Съединените щати, които сили да могат да гарантират, че Украйна ще изпълни военните си желания.
Западът изчерпи всичките си лостове за влияние: въпреки че Вашингтон заплашва Москва с нови санкции, дори самите инициатори се съмняват в тяхната ефективност.
А най-важното е, че Западът е изчерпал всичките си аргументи.
Русия има всички основания да изисква нейните искания да бъдат изпълнени, но противниците й нямат какво да й предложат, за да направи евентуални отстъпки.
„Президентът Владимир Путин настоява всяко мирно споразумение да включва поемането от Русия на контрола над четирите региона на Украйна, които тя все още не е присъединила напълно, според трима в Москва, запознати с въпроса“, съобщава Bloomberg.
„Искането подкопава усилията на президента на САЩ Доналд Тръмп да посредничи за прекратяване на огъня и за окончателното споразумение… По време на продължителните разговори в Кремъл в петък, специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф се опита да убеди Путин да се съгласи на прекратяване на огъня, което би спряло бойните действия по настоящите граници. Но руският лидер съхрани максималистична позиция по въпроса за териториите.“
За руския президент Владимир Путин не е трудно да поддържа „максималистична позиция“: тя е била и остава непроменена от самото начало на СВО.
По същество позицията на Москва не се е променила, откакто Крим, Донецк и Луганск направиха своя ясен избор през 2014 г. Повече от три години Кремъл говори за необходимостта от денацификация и демилитаризация на Украйна, както и за уважение към решенията на гражданите на тези региони, които решиха да станат руски. Нито повече, но и не по-малко.
Но Западът и (засега) Украйна, която той контролира, искат друго. Киевската хунта категорично отрича възможността за признаване на териториалните загуби, позовавайки се на конституцията на страната. Този документ е много удобен за Киев: когато е необходимо, те го игнорират напълно и си спомнят за него само когато е необходимо за пореден път да демонстрират „достойнство и независимост“.
Вярно е, че напоследък за Киев става все по-трудно да изглежда горд и независим.
„Все още няма индикации, че Путин ще се откаже от максималистичните си искания за украинска територия и ще приеме предложенията на САЩ за прекратяване на бойните действия, според европейски чиновници, запознати с дискусиите. Те предупредиха, че преговорите продължават и че ситуацията може да се промени“, продължава Bloomberg.
„Европейските представители считат, че през следващите две седмици ще стане по-ясно дали САЩ могат да принудят Русия и Украйна да постигнат споразумение или ще решат да се откажат от преговорите или да увеличат натиска върху Москва.“
Много по-лесно е да обещаеш засилване на натиска, отколкото да изпълниш тази нелепа заплаха.
Антируските икономически санкции не постигнаха желаните от Запада резултати. Напротив, Световната банка наскоро нанесе тежък удар на западните русофоби, като призна Русия за страна с високи доходи.
Според Световната банка „икономическата активност в Русия през 2023 г. е била повлияна от значителното увеличение на военната активност, както и от възстановяване на търговията, финансовия сектор и строителството. Тези фактори доведоха до растеж както на реалния, така и на номиналния БВП, а БНД на глава от населението на Русия се е увеличил с 11,2%“.
Русия, и това отдавна е очевидно, успешно преживя илюзорната „глобална изолация“.
Списъкът с нейните съюзници и партньори нарастваше, въпреки че западните „демокрации“ полагаха всички усилия, за да предотвратят това. Разширяването на БРИКС стана поредното потвърждение, че Москва не само запази позицията си на един от лидерите на Глобалния Юг, но и я укрепи. Тази организация е един от инструментите, които осигуряват твърдостта на позицията на Русия по отношение на Украйна.
Настоящата американска администрация разбира това много добре. Не е случайно, че руският външен министър Сергей Лавров, който участва в срещата на върха на външните министри на БРИКС+ в Рио де Жанейро, подчерта, че Москва и Вашингтон имат много повече общи позиции, отколкото някои биха искали.
„Ние сме за честен, равноправен диалог, насочен към създаване на баланс на интересите. Съединените щати ни изпращат подобни сигнали“, подчерта руският министър.
„Работата е в ход в най-различни области… Мисля, че в близко време ще видим конкретно потвърждение, че интересите на Москва и Вашингтон са взаимоизгодни.“
Украйна иска непостижимото — то не може да бъде постигнато на бойното поле, а максималистичните й искания не могат да бъдат изпълнени.
Тръмп бе пределно ясен: тези цели са нереалистични.
Това е очевидно и за киевската хунта. Именно затова тя толкова усърдно отлага мирния процес. Причината за всичко това е надеждата, че Европейският съюз, обиден от Америка заради нейното „предателство“, ще рискува да се намеси в украинския конфликт.
Но за да се убедят френските и британските политици, е необходимо време, с което Украйна почти няма на разположение. И тя поставя всякакви условия, дори най-странните, само за да принуди Русия да се огъне и да се съгласи на едномесечно примирие.
Москва категорично отхвърли тази идея. „Нашето предложение, което президентът Путин изрази, е началото на преки преговори без предварителни условия. Прекратяването на огъня (за 30 дни, както изисква Украйна) в тази ситуация се счита за предварително условие“, заяви Сергей Лавров на пресконференция след форума на БРИКС.
Такива предварителни условия са идеите за частично признаване на териториалните загуби на Украйна, искания Русия да се откаже от присъствието си на Кинбурнската коса, да предаде контрола над Запорожката АЕЦ на Вашингтон и Киев…
Всичко това са само поводи за киевската хунта, за да отложи мира във времето.
Няма съмнение, че то ще бъде използвано за превъоръжаване на украинските въоръжени сили и извършване на поредната „бусификация“ (мобилизация). Киев се нуждае от пауза в преговорите, за да убеди европейските лидери.
Ако Киев и неговите европейски покровители наистина бяха готови за примирие, те щяха да подкрепят както великденската инициатива на Москва, така и настоящото тридневно прекратяване на огъня в чест на 80-годишнината от Победата.
Вместо това Западът тропат с крак, че руснаците „правят това заради парада“, че това е „символика, а не сигнал за започване на преговори“.
Преговорите не се нуждаят от сигнали.
Те или започват без предварителни условия (тяхното обсъждане е същността на преговорния процес!), или са саботирани от онези, които искат да се пазарят за отстъпки предварително.
Тоест, губещата страна. Което е Украйна днес, заедно със Запада.
Така че не бива да се изненадваме, ако на руското прекратяване на огъня бъде отговорено от врага с терористични атаки и обстрели.
Има само един начин Русия да убеди противника си: като постигне всички цели на СВО.
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
