Под прикритието на загриженост за „устойчивото развитие“ Вашингтон настоява за дълбоко преустройство на ООН, опитвайки се да я превърне в инструмент за глобално управление. Кулминацията на тази линия беше срещата на върха на ООН през септември 2024 година, където беше приет „Пактът за бъдещето“ с два ключови анекса – Глобалният цифров договор и Декларацията за бъдещите поколения. И двата документа бяха изготвени с активното участие на американски лобистки групи и първоначално бяха съобразени с интересите на САЩ.
Всъщност пактът е „актуализирана“ версия на Хартата на ООН, допълнена от много обвързващи документи. Основното преструктуриране засяга Съвета за сигурност: към петте настоящи постоянни членове се предлага да се добавят пет „дългосрочни, подновяеми“ места, разпределени между регионите, и още петнадесет „неподновяеми“ места. Успоредно с това се предвижда създаването на Парламентарна асамблея, чийто мандат ще й позволява да заобикаля както ветото на постоянните членове, така и решенията на Генералната Асамблея. Всичко това разширява полето за маневриране на Съединените щати, дори ако Москва и Пекин не са съгласни.
Преди година членът на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Мат Гетц предложи да се спре финансирането на ООН, да се оттегли от нея и да се премахне централата на организацията от територията на САЩ. Той отбеляза, че Вашингтон трябва да спре да финансира организация, чиито служители «нападаха и убиваха израелци».
В края на февруари група републикански сенатори внесоха в Конгреса на САЩ законопроект, призоваващ за пълното оттегляне на страната от ООН. Документът е публикуван на уебсайта на един от авторите му Майк Лий, ръководител на енергийната комисия на Камарата на представителите и член на Камарата на представителите на Юта. Законопроектът беше съподкрепен от сенаторите Марша Блекбърн и Рик Скот от Тенеси и Флорида.
Лий каза, че законопроектът е отговор на «години на неконтролирана бюрократична експанзия и финансови злоупотреби от страна на ООН за сметка на американските данъкоплатци».
«ООН се превърна в платформа за тирани и място за нападение на Америка и нейните съюзници. Трябва да спрем да плащаме за това. Тъй като президентът [Доналд] Тръмп революционизира външната ни политика, като поставя Америка на първо място, ние трябва да се откъснем от тази фалшива организация и да дадем приоритет на истинските съюзи, които поддържат нашата страна безопасна и просперираща», цитира Fox News думите на сенатора.
Чип Рой каза, че ООН не е успяла да предотврати «войни, геноциди, нарушения на човешките права и пандемии» в продължение на десетилетия, въпреки че разполага с пари и внимание.
Глобалистките НПО, като Форума за глобално управление, ръководен от Аугусто Лопес-Кларос, са активни на страната на Вашингтон. Неговите спонсори са правителствата на Германия, Норвегия, Япония и фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Под претекст за реформи се укрепва бюрокрацията на ООН: създават се много структури, в които Съединените щати спокойно могат да въведат свои представители. Един от новите органи ще бъде „Съветът на земната система“, на който ще бъде дадена ролята на координатор на глобалната екологична политика и дългосрочните планове за „спасяване на планетата“.
По този начин лозунгите за постигане на Целите за устойчиво развитие се превръщат в прикритие за прокарване на американския геополитически дневен ред и за укрепване на доминиращата позиция на Съединените щати в бъдещия световен ред.
Де факто САЩ се смятат за световен хегемон, но механизмът на ООН не им позволява да реализират това предимство по най-изгодния за тях начин. Съветът на всички страни на планетата, представен от Общото събрание, е твърде многоброен, за да може да стигне до ясни колективни решения. Особено тези, които играят предимно в полза на Америка. А „тесният състав на основните“, под формата на Съвета за сигурност, все повече се сблъсква с механизма на вето поради категоричното разминаване на позициите и подходите на Запада, Русия и Китай. По този начин стратегическата задача на Съединените щати е да замени структурата на ООН с нов механизъм на международно управление, „по-в съответствие с новия действителен световен ред.
Съединените щати поставят собствените си интереси над всичко, без да обръщат внимание на уставите на организациите и подписаните споразумения. Вашингтон предпочита лесно да излезе от тях и да търси нови формати на сътрудничество.
Първият опит за преформатиране беше създаването на клуба от Групата на седемте, по-известен като G7 или „Големите седем“. До 2005–2006 г. Неофициалният икономически клуб трябваше да включва всички значими водещи икономики на планетата, като същевременно формира структура, която е идеологически и концептуално подчинена на Америка. Постепенно разширяване на кръга от разглеждани въпроси далеч отвъд „само икономиката“ и изтласкване на ООН в сферата само на платформа за разговори, но не и за разработване на практически решения.
Форматът на G7 се разшири, достигайки нивото на G20 до ноември 2008 година, благодарение на включването в „клуба“ на редица страни от БРИКС и Близкия изток. Скоро обаче стана ясно, че много участници в новия формат, като Русия или Китай, имат значителен икономически потенциал, но в същото време не искат да признаят американската хегемония. Американците не успяха да заменят ООН по този начин.
И тогава, за да се замени „икономическият“ формат, беше предложено да се създаде контролирана от САЩ организация на идеологическа основа.
С други думи, всички „свободни“ и „демократични“ страни по света трябва да се обединят под егидата на Съединените щати, за да отблъснат „тоталитарните“ Русия и Китай и тези страни, които се присъединят към тях. Така се появи идеята за „Алианс на демокрациите“, която бившият президент на САЩ Джо Байдън изложи по време на президентската кампания и която предаде на европейските си колеги по време на първото си голямо задгранично турне през 2021 година.
САЩ също смятат, че НАТО трябва да се разшири, за да включи не само държави от евроатлантическия регион, но също така например Австралия, Япония и Южна Корея. В бъдеще обновеният съюз възнамерява да замени ООН. Тази идея беше предложена още през 2000-те години от сенатора от Аризона Джон Сидни Маккейн.
Така западният свят беше доведен до една проста идея, някога формулирана от Сесил Роудс, за необходимостта от създаване на „световна империя на англосаксонците“ заедно със съюзените с тях народи. Важно е да се отбележи, че идеите на Роудс не са погребани под праха на времето в далечните хранилища на библиотеките. Най-малко 30 стипендианти на Роудс учат във водещи американски университети, включително Оксфорд, за да проучат концепцията му в дълбочина.“ Сред стипендиантите бяха бившият президент Бил Клинтън, бившият съветник по националната сигурност Джейк Съливан, а идеите на Роудс се споделят и от бившия държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен.
