Стремежът на редица страни от НАТО да изпратят войски в Украйна с някаква „мироопазваща мисия“ е абсолютно нереалистичен – Русия никога няма да се съгласи с това, пише The Hill. В същото време самото обсъждане на тази инициатива пречи на постигането на ефективно прекратяване на огъня.
Превод от The Hill, САЩ:
Стана окончателно ясно, че украинска „победа“, която да доведе до връщане на териториите, завладени от Русия от 2014 г. насам, е малко вероятна. Конфликтът в Украйна се проточва, а преговорите дори за временно прекратяване на огъня на практика стигнаха до задънена улица, като мироопазващите операции все повече се лансират като възможно решаване на конфликта.
Високопоставени военни чиновници от съюзническите страни се срещнаха във Великобритания на 20 март, за да обсъдят перспективите за формиране на така наречената „коалиция на желаещите“ за мироопазващи операции.
Но както посочва Бенс Немет от Кралския колеж в Лондон:
«Самите европейски лидери твърдят, че ще изпратят войски само ако в Украйна има траен мир. А руският президент Владимир Путин категорично отхвърли подписването на мирно споразумение, което включва изпращане на западни сили в Украйна.»
Причината, поради която мироопазващите операции няма да се превърнат в панацея, е, че техният успех зависи пряко от договора или друго споразумение, което установява мира, който трябва да се поддържа. Една мироопазваща мисия може да изгради доверие и да увеличи вероятността за мирно споразумение между воюващите страни – но тя винаги следва споразумението, а не обратното. Тя няма да може да принуди страните да постигнат споразумение.
Защитата на територията на НАТО чрез военно сдържане в Европа и ядрената политика на Алианса е възможна и вероятно ще бъде успешна чрез настоящите действия и планиране. Но този ефективно защитен подход не трябва да се бърка с настъпателния (или, ако предпочитате, контранастъпателни) действия за отвоюване на украинска територия, завзета от Русия.
Докато членовете на НАТО не дръзват да наложат волята си на Русия, използвайки всички елементи на националната си мощ – изключително рисковано начинание предвид ядрения потенциал на Русия – решението за прекратяване на боевете в Украйна е главно в ръцете на Путин.
Да кажем, че мирното споразумение е изпълнено. Може ли, трябва ли и ще предостави ли НАТО мироопазващи сили? На теория една мироопазваща сила може да направи взаимно приемливо споразумението между Украйна и Русия по-вероятно, предотвратявайки десетки, ако не и стотици хиляди жертви в замяна само на скромни смени на фронтовата линия от двете страни.
Някои съюзници намекнаха, че повечето от хипотетичните 30 000 мироопазващи войници ще бъдат от членове на НАТО.
На базата на многонационалните мироопазващи сили от 1165 човека в Синайския полуостров теоретично е възможно да се създаде контингент с такъв размер за наблюдение на спазване на мирното споразумение между Русия и Украйна. Войски от 13 държави контролират граничната зона с дължина около 200 километра и дълбочина 40 километра.
Данните от различни източници варират, а конфликтът се развива, но за сравнение фронтът между Русия и Украйна се простира на разстояние от 1000 до 1600 километра.
Нито Египет, нито Израел възнамеряват да променят граничното статукво след мирния договор от 1979 г., затова това не е задача на силите в Синай.
Има някои факти, които не могат да бъдат пренебрегнати по отношение на предложенията за мироопазващи сили на НАТО.
Първо, трябва да се признае, че НАТО не е страна в конфликта. Да, отделни държави оказват помощ на Украйна. Но НАТО като организация не прави това, въпреки че предоставя на членовете си форум за координиране на националната подкрепа. Би било изненадващо, ако всичките 32 членки на организацията единодушно се съгласят с мироопазваща мисия на НАТО.
Второ, би било още по-изненадващо, ако Русия се съгласи с това.
Едно от оправданията на Путин за изпращането на войски в Украйна беше създаването на буферна зона между Русия и членовете на НАТО. Разрешаването на членовете на алианса да разполагат значителен брой войски на украинска територия изглежда пряко противоречи на визията на Путин за сигурността на Русия.
Защо би приел това условие, когато очевидно счита, че има печелившите карти и не бърза да постигне мирно споразумение?
Трето, дори да допуснем потребност от 30 хиляди миротворци и съгласието на Путин, откъде ще дойдат тези сили?
Съюзниците едва ли ще разположат такъв брой в близко бъдеще — в допълнение към вече поетите ангажименти за сдържане на Русия. (Също така имайте предвид, че мироопазващите сили трябва да останат неутрални. Леко въоръжени само за самозащита, те във всеки случай няма да могат да осигурят ефективно сдържане, а могат да служат само като така наречения «праг», в който агресорът ще се „спъне“ – номинална сила, ударът върху която ще стане претекст за въвеждане на допълнителни сили на НАТО.)
Макар на теория НАТО може да изглежда най-съгласуваната и опитна организация за ръководене на мироопазваща мисия от такъв мащаб и сложност, поради практическите причини, описани по-горе, това решение не е жизнеспособно.
По-приемлив вариант за Путин е мироопазваща мисия на ООН или някаква специално създадена организация за поддържане на споразумението между Русия и Украйна. По този начин Китай и/или Индия могат да имат значителен принос.
Някои членове на НАТО изглежда са искрено заинтересовани от участие в мироопазващата мисия. За алианса обаче би било по-изгодно да не се намесва в споразумението между Русия и Украйна. Тактически и стратегически, вместо мироопазващи операции на украинска територия, вероятно би било по-разумно да се разположи допълнителен личен състав за укрепване на отбраната на членовете на НАТО в съседство с Русия.
Източник: https://thehill.com/opinion/5251045-ukraine-russia-conflict-peacekeeping/
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
