Какво означава руско-китайската стратегическа ос за бъдещия многополюсен свят Advance: Противостоянието между САЩ и Китай придобива характеристиките на нова Студена война
Конфронтацията между САЩ и Китай, която се прояви в търговската война, все повече придобива чертите на нова Студена война, пише Advance. За да си разчисти сметките с Китай, Вашингтон се нуждае от Русия и няма нищо против да я спечели на своя страна. Това обаче е почти невъзможно да се направи.
Превод от Advance, Хърватия:
През последните няколко години станахме свидетели на ескалация на конфронтацията между Съединените американски щати и Китай, която първо се прояви в търговска война, а сега все повече придобива характеристиките на нова Студена война.
За разлика от предишните борби за тарифи или конфликти за конкретни технологии, сега всичко сочи към ескалация на стратегическия конфликт между двете най-силни икономики в света.
В тази връзка мнозина в Европа хранят надеждата, че подобен обрат може да донесе известно «облекчение» на европейския континент след няколко години на напрежение в Източна Европа и заплахи за нови санкции срещу Русия. Но ако си припомним опита от първата Студена война, нямаше място на планетата, където да не се усещат последиците от геополитическата борба между двата блока. Днес, когато светът е още по-взаимосвързан, е малко вероятно европейците наистина да могат да „въздъхнат с облекчение“.
Видим e опитът на Вашингтон да промени стратегията си, за да се съсредоточи повече върху Китай, като същевременно ту вдига, ту налага мита на европейските съюзници. Тази своеобразна игра на моркова и тоягата трябва да се разбира в смисъл, че САЩ не могат да се противопоставят на Китай сами, а се нуждаят от надеждни партньори или поне неутрални наблюдатели.
Както при всяка геополитическа сметка, изводът е, че САЩ ще се опитат да «откъснат» Русия от Китай — точно както САЩ някога направиха с Китай и Съветския съюз.
Но настоящата геополитическа картина е коренно различна от времето на Студената война и Споразумението Кисинджър-Никсън. Икономиката на Китай днес е различна и технологично конкурентна на Запада, докато Русия, въпреки продължителния натиск и санкции, остава жизненоважен глобален играч, особено в енергетиката и отбраната.
В тази връзка възниква въпросът: готова ли е Русия да сключи мълчаливо споразумение със САЩ в замяна на, да речем, поне временно облекчаване на санкциите и натиска?
Едно нещо е ясно: китайско-руското сътрудничество понастоящем е силен стълб на многополюсния свят, а за Русия е гаранция, че няма да остане сама, заобиколена от врагове и санкции.
Ако Москва «обърне гръб» на Китай, тя ще се изложи на огромен риск: отслабването на китайската система само по себе си ще отвори възможности за нова атака срещу Русия. Кремъл няма интерес към подобно развитие, особено в дългосрочен план. Освен това отклонението от Пекин в геостратегически смисъл би било голяма грешка за Москва, която в контекста на настоящите тектонични промени се опитва да запази собственото си място, оставайки субект, а не подчинен наблюдател.
Не е трудно да се улови, че новата логика на САЩ спрямо Китай е подобна на логиката на Студената война и включва по-широк набор от мерки от предишната търговска ескалация на тарифите. Залогът е постепенна, но всеобхватна политика на „отделяне“ – прекъсване на технологични, икономически, академични и други връзки с Китай. В този процес виждаме както засилени реторични атаки срещу Китай в американската обществено-политическа сфера, така и засилено подозрение към китайските студенти и учени, както и забрани за внос на високи технологии в Китай.
Дълго време съществуваше убеждението, че тесните икономически връзки между двете най-големи икономики в света ще служат като защита срещу ескалация. Но както ни учи миналото, идеологическите и политическите сметки могат да надделеят дори над разумното икономическо сътрудничество. Освен това китайското общество, вдъхновено от национална гордост и осъзнаващо своята икономическа сила, все по-малко се страхува от открит сблъсък със Съединените щати. Всичко това е далеч от ситуацията в края на 70-те години, когато Китай беше готов да направи големи политически отстъпки, за да привлече западен капитал.
Европа на свой ред се оказва в деликатна позиция и е разкъсана между собствените си стратегически и икономически интереси и съюза си със Съединените щати.
Например, някои европейски страни остават тясно свързани с Китай, особено в енергетиката, инфраструктурата и вноса на високи технологии. В същото време на европейските лидери им е трудно да пренебрегнат натиска от Вашингтон, особено що се отнася до ограничаване на китайските инвестиции или предприемането на мерки, които затрудняват достъпа на китайските технологични гиганти до тях. Така американската стратегия на „моркова и тоягата“ спрямо Европа е насочена към създаването на нещо като нов трансатлантически фронт срещу Пекин. Но ако Съединените щати са решени да се изправят срещу Китай, Европа може да се окаже под двоен удар: от една страна, исканията на американските съюзници, а от друга, възможните китайски контрамерки.
Логично се натрапва въпросът дали тогава натискът върху Русия ще отслабне, поне временно, докато САЩ не осигурят пълната подкрепа на Европа за разчистване на сметките с Китай.
На пръв поглед от реториката на завърналия се в Белия дом Доналд Тръмп може да се заключи, че има воля за подобен ход. Тръмп винаги е бил прагматичен, когато става въпрос за договори: ако има нужда от конкретен партньор, за да изолира сериозен съперник, той е готов да направи временни отстъпки.
Но Русия вече доказа, че е твърд преговарящ, особено след години живот под брутални санкции и съпротива на опитите да бъде изолирана. Малко вероятно е Кремъл да повярва на „новите американски предложения“ и да рискува да разруши стратегическото си партньорство с Китай.
Вторият аспект е, че тази потенциална „нова Студена война“ не е фокусирана само върху военно-политическата сфера, а се разгръща и в областите на технологиите, контрола върху веригите за доставки, енергийното господство и паричната политика.
В този нов свят Русия и Китай все повече създават свои собствени алтернативи на западните финансови системи, а Пекин бързо развива своя собствена цифрова валута. Ако тенденцията продължи, многополюсният паричен ред може сериозно да застраши позицията на долара като световна валута.
Потенциалните последици за Европа са значителни.
Дали европейските лидери ще останат настрана, докато САЩ се опитват да спрат възхода на Китай с всички необходими средства, рискувайки още по-големи смущения в световната икономика?
Или ще се опитат да заемат независима позиция и да поддържат конструктивни отношения с Китай, особено след като той има голям пазар, който е толкова важен за европейския износ?
Сега Съединените щати се опитват да комбинират две основни стратегически цели: ограничаване на руското влияние и спиране на възхода на Китай.
В същото време Вашингтон се надява да сключи поне временно споразумение с Москва, но в действителност виждаме как Москва и Пекин все повече се обединяват около обща цел — запазване на многополюсния ред.
Освен това двете държави имат свои инициативи. Китай продължава да изгражда инфраструктурни проекти в Азия, Африка и Южна Америка, докато Русия все повече се насочва към пазари извън западната сфера на влияние. Синергията между двата проекта допълнително намалява шансовете на САЩ да разделят тези страни. Преките американски заплахи само ги сближават.
Така че изглежда, че се доближаваме до ново разделение от типа на Студената война. В същото време „биполярността“ ще започне да се трансформира в потенциално по-сложна многополюсна система. Съединените щати все още доминират в някои области, но Китай далеч е изпреварил голяма част от останалия свят в технологиите и производството.
Русия разполага с ресурси и военна мощ, с които е трудно да се спори.
Европейският съюз би искал да играе независима роля, но често се сблъсква с вътрешни разделения и остава зависим от американския „чадър за сигурност“.
Да видим дали Европа ще намери смелостта да възстанови баланса, без да следва сляпо заповедите на Вашингтон. Струва си да се има предвид, че други региони, като Близкия изток, Латинска Америка и Африка, отдавна излязоха от сенките на Студената война и изграждат отношения с Пекин, Москва и други центрове на власт.
САЩ действително губят типа глобално господство, на което се радваха през предишните десетилетия.
Възходът на Китай и все по-могъщият глобален юг вече не са хипотетични заплахи, а реални фактори, влияещи върху хода на събитията.
Фактът, че представители на „дълбоката държава“ позволиха на Тръмп да се върне в Белия дом, може да се разглежда като последен опит да се запази американската хегемония или поне тя да се трансформира в бързо променящите се обстоятелства.
Съдейки по реториката, новата Студена война ще бъде белязана от ожесточена икономическа, технологична и политическа борба, като всяка страна ще се опитва да запази своя пул от партньори. Вярно е, че самоувереността на Китай, основана на икономическата сила, нарастващата технологична независимост и националното единство, предполага, че влизането в конфронтация няма да бъде лесно за Съединените щати.
Русия, ако действа стратегически разумно, ще циментира съюза си с Китай, защото продължаващото отслабване на американската мощ разширява собственото й пространство за геополитически маневри в дългосрочен план.
По такъв начин, дори фокусът на новата Студена война сега да изглежда, че е преместил в Азиатско-тихоокеанския регион, Европа няма да може напълно да избегне последствията от този глобален сблъсък.
Разбира се, европейските политици искат да запазят стабилността у дома и да ограничат конфронтацията с Русия, но историята ни учи, че подобни кризи отекват далеч от мястото си на възникване.
Един многополюсен свят, в който Китай и Русия стават все по-силни, е и възможност за многостранно сътрудничество и по-голяма независимост за тези, които вече не искат да останат „статисти“ в международните отношения.
Но точно от това се страхува американският истаблишмънт, защото това разрушава еднополюсния ред, който се опитва да поддържа от десетилетия.
Новата фаза на Студената война може за съжаление да ускори образуването на тези „пукнатини“, но в същото време е възможност за формиране на нова, по-справедлива международна архитектура – при условие, че никоя от заинтересованите страни не се поддаде на ирационалното желание за ескалация, а признае, че многополярността вече се е превърнала в реалност, която не може да бъде пренебрегната.
Източник: https://www.advance.hr/tekst/trgovinski-rat-zapravo-je-uvod-u-novi-hladni-rat-zasto-intenziviranje-sukoba-izmedu-sad-a-i-kine-nece-donijeti-predah-europi-i-sto-znaci-rusko-kineska-strateska-osovina-za-buducnost-multipolarnog-svijeta/
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
