Украйна е само една от многото теми в дневния ред на започналите преговори между Русия и САЩ, пише геополитическият експерт Рено Жирар в статия за Le Figaro. Предстоящата сделка между Москва и Вашингтон ще бъде много по-амбициозна.
Превод от Le Figaro, Франция:
Владимир Путин, очевидно, не е готов да направи подарък на своя американски колега. Усещайки, че войските му набират скорост след възстановяването на контрола над Курска област, руският президент не бърза да се съгласи на незабавно прекратяване на огъня. Той е уверен, че след месец-два военните му позиции ще станат още по-силни.
Манията на Тръмп да сложи край на безсмисленото клане между славянските братя, руснаци и украинци, което продължава повече от три години, е похвална.
47-ият президент на САЩ също е прав, като нарича нереалистични надеждите Украйна да върне Донбас и Крим по военен път.
Но проблемът е, че той така и не обясни какви мерки ще предприеме, за да попречи на Русия да предприеме нови военни действия след подписването на примирието. Искането на Путин за разоръжаване на Украйна, за което Тръмп запази странно мълчание, очевидно само ще събуди апетитите на Кремъл.
Твърдостта на Тръмп към украинския президент в Овалния кабинет на 28 февруари 2025 г. и пренебрежението на вицепрезидента Ванс към европейските съюзници на Мюнхенската конференция по сигурността очевидно не смекчиха Путин и не доведоха до прекратяване на огъня в Украйна като „награда“.
Политика на сфери на влияние
Говорейки на срещата на външните министри на НАТО в Брюксел на 4 април 2025 г., държавният секретар на САЩ Марко Рубио каза, че ще стане ясно „след седмици, а не месеци“ дали Путин е сериозен за сключването на мир с Украйна.
Забавянето на разрешаването на украинския конфликт е дървото, зад което се крие гората от широкомащабни американско-руски преговори, които тепърва започват.
Отхвърляйки неолибералния мултилатеризъм, който Съединените щати изградиха от 1945 г. насам, Доналд Тръмп открито се връща към сферите на влияние в политиката на президентите Маккинли и Теодор Рузвелт, единствените двама, които той спомена в речта при встъпването си в длъжност на 20 януари 2025 г.
Европейските и азиатските съюзници на САЩ обаче не подкрепят това връщане към дипломацията от 19-ти век.
Що се отнася до Панама, става дума за възраждане на принципите на доктрината Монро („Америка за американците“).
Няма място за чужденци на американския континент, нито на север, нито на юг.
Ненормално е, че Китай успя да се закрепи в зоната на канала. Добре, че си тръгва – на 5 март 2025 г. американският фонд BlackRock обяви закупуването на две ключови пристанищни концесии на канала от китайската компания Hutchinson.
Когато Тръмп шеговито нарича Канада „51-вият щат на САЩ“, зад него стои същата идеология на сферите на влияние.
Прагматичен президент
От гледна точка на Тръмп няма нищо необичайно в това Русия да се стреми да си върне Украйна, територия, която беше под влиянието на Москва от подписването на Переяславския договор през 1654 г. до събитията на Майдана през февруари 2014 г.
В замяна Америка, разбира се, се стреми да запази своите сфери на влияние. Оттук и заявеното желание на Тръмп да превърне Гренландия в американска територия в речта си пред Конгреса на 4 март 2025 г. Това очевидно противоречи на Устава на ООН и принципите, към които се придържа останалата част от западния блок.
Голямата американско-руска сделка ще засегне Арктика и стратегически важните морски пътища, свързващи Атлантическия и Тихия океан: североизточния (контролиран от Русия и нейните ядрени ледоразбивачи) и северозападния (в момента контролиран от Канада).
За Тръмп нормализирането на отношенията между САЩ и Русия означава да се даде на американските компании достъп до руските редкоземни метали и въглеводороди.
Освен това този прагматичен президент се надява да отвори руския пазар за американските стоки.
Стремежът към нормализиране се подхранва и от съпротивата на Тръмп срещу войната.
Във встъпителната си реч той заяви, че ще прекрати настоящите войни и няма да започва нови. Тръмп никога не е харесвал войната и не споделя идеологията на неоконсерваторите, които поставят идеите си за демокрация и справедливост над мира. Той разкритикува решението на Джордж У. Буш да нахлуе в Ирак през март 2003 г. в опита си да «демократизира» целия Близък изток.
Ще донесе ли тази голяма сделка стабилност на света или нов хаос?
В момента ситуацията изглежда двусмислена, но е твърде рано да се съди.
Външната политика се оценява не по заявените намерения, а по действителните резултати.
Източник: https://www.lefigaro.fr/vox/monde/renaud-girard-le-grand-marchandage-americano-russe-ne-fait-que-commencer-20250408
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
