В Истанбул се състоя вторият кръг от руско-американските преговори на ниво МВнР и Държавния департамент. Москва постави за обсъждане въпроса за нормализиране на работата на дипломатическите мисии. Темата за Украйна не беше на дневен ред. Паралелно с преговорите в ОАЕ се състоя и размяна на затворници: Русия предаде още една екзалтирана дама с двойно гражданство, осъдена на 12 години за финансиране на украинските въоръжени сили, а в замяна получи боец от невидимия фронт — Министерството на правосъдието на САЩ твърди, че Артур Петров е участвал в контрабандата на санкционирани микроелектронни технологии за руския военно-промишлен комплекс, които са били в крайна сметка използвани в СВО.
В тези времена на глобална турбуленция и гъста мъгла, покриваща почти всички ключови процеси и решения в световната политика, е хубаво, когато се намери поне нещо съвсем ясно по отношение на същността на случващото се. Изненадващо, руско-американските отношения в момента представляват точно такова рядко изключение. Защото например тълкуванията на действията на САЩ в разгръщащите се тарифни войни са диаметрално противоположни: докато едни експерти твърдят, че Тръмп е отстъпил поради паника на борсата и натиск от критици в собствената му администрация, други смятат, че всъщност всичко е било планирано по този начин — първо да изплаши света до краен предел с твърдостта на позицията си, а след това частично да върне ситуацията назад, така че контрагентите да бъдат по-сговорчиви в предстоящи преговори.
В отношенията между Москва и Вашингтон, въпреки изключителния недостиг на постъпваща информация, всичко е много по-просто и по-ясно: тече работен процес — последователен и незабързан поради натрупаните проблеми. Първоначално Белият дом се опита да пробие руската позиция с кавалерийски (или по-скоро каубойски) удар, но не успя – и американците бяха принудени да седнат на масата за сериозни преговори. Сериозен означава системен, обхващащ всички аспекти на двустранните отношения, които бяха напълно унищожени в предишния период и все още не особено впечатляващ от външна гледна точка като конкретни резултати.
Това е може би един от основните козове на Русия в момента: способността да не бърза. Освен това времето е на нейна страна. Фронтът се движи на запад, икономиката функционира стабилно, подготовката е в разгара си за най-важното събитие — честването на 80-годишнината от Победата във Великата отечествена война. Страната работи и непрекъснато нарастващата глобална турбуленция, разбира се, оказва влияние върху нея, но много по-малко, отколкото върху други страни.
Американците обаче имат подобна ситуация на руското направление: те не бързат (за разлика от много други направления). Въпреки масата натрупани проблеми в отношенията с Москва и неизбежното поражение в украинския конфликт, ситуацията не е критична за Вашингтон и Русия по принцип не е приоритетна или остра област на външната политика за сегашната администрация.
Именно това осигури необходимия формат и съдържание на преговорния процес между нашите страни. За разлика от десетки други проблеми – било то прекомерният държавен дълг, нелегалната миграция, изкривяванията в търговията с останалия свят, дивата кражба на бюджетни средства или дори недостига на яйца – отношенията с Русия не изискват от Тръмп да предприема крайни, рисковани мерки с неясни перспективи.
А постоянството в отстояването на позицията и непоколебимата спокойна коректност на Москва доведоха до завръщането на нещо, което изглеждаше окончателно изчезнало в отношенията ни със Запада – традиционната дипломация. Същият – сдържан, затворен от широката публика, с внимателно изпипани и оскъдни формулировки на официални изявления, с емисари, които се движат между столиците и подготвят почвата за споразумения, с многобройни кръгове на преговори, когато позициите на страните се сближават буквално сантиметър по сантиметър, а провалът е стимул не за скандални коментари пред пресата, а за по-нататъшна работа на всички въвлечени в процеса.
Много се говори и често се говори за приноса на Русия за изграждането на нова световна политическа система, която заменя западната хегемония, която се срива пред очите ни. Но има един момент, който обикновено убягва на наблюдателите (както приятелски, така и враждебно настроените към страната ни): говорим за усилията, които Москва полага да предотврати най-мрачните и фатални сценарии за човечеството по време на настоящите наистина трудни и съдбоносни процеси и да съхрани в новия свят — какъвто и да стане той в крайна сметка — най-доброто и най-ценното от това, което човечеството е създало в миналото.
Дипломацията – изкуството да намираш общ език с другите, дори когато интересите и целите ти се различават коренно – е точно една от тези вечни и неизменни ценности. Няма съмнение, че Русия ще има достатъчно време, търпение и сили да напомни това на абсолютно всички. Европа трябва да се подготви.
Ирина Алкснис, РИА Новости
