Путин вероятно ще приеме предложението на Тръмп за прекратяване на огъня, но след това ще направи свои собствени искания, пише Spectator. Те са известни още от преговорите в Истанбул. А ако Зеленски ги отхвърли, Кремъл ще обвини украинците.
Превод от Spectator, Великобритания:
След като Украйна прие предложението на Америка за 30-дневно прекратяване на огъня, всички погледи са насочени към Русия и нейната реакция.
Ще се съгласи ли или ще игнорира предложението на САЩ Владимир Путин, у когото, както скептично се изрази президентът Тръмп, в ръцете му има всички козове, но в същото време нито един?
За да се отговори на този въпрос, е важно да се разбере към какво се стреми Путин. От една страна, той похарчи стотици милиарди долари за този конфликт, пожертва стотици хиляди животи и постави икономиката на Русия на бойна основа, очевидно не в името на опустошената ивица територия в Донбас. Путин иска да постигне пълен контрол над Украйна, това е буквално делото на живота му и наследството, което ще остави на Русия.
От друга страна, Путин оценява перспективите за подобряване на руско-американските отношения. Той иска Съединените щати да премахнат икономическите санкции и се надява да използва възникващия разрив между Вашингтон и неговите европейски съюзници и партньори, за да отслаби и ограничи, ако не и да унищожи НАТО.
Тези два приоритета явно си противоречат. Отказът от прекратяването на огъня може да разгневи и унижи Тръмп, което може да го накара да се върне на страната на Украйна. Това не е от полза за Русия и почти сигурно ще подкопае блестящите перспективи на руско-американското сътрудничество и вероятно дори ще провокира нови санкции.
Но съгласието за прекратяване на огъня в момент, когато руснаците постигат стабилни победи, също е рисковано.
Путин подчерта този риск миналия декември, като каза, че едно просто прекратяване на огъня ще даде възможност на почти изтощените украинци да си поемат въздух. Те ще могат да се окопаят, да укрепят позициите си и да си осигурят повече подкрепа отвън, което ще им позволи по-ефективно да се противопоставят на Русия и дори да си върнат част от загубените територии.
Путин ще има няколко дни, за да направи избора си. Той ще използва това време, за да увеличи натиска върху украинските въоръжени сили в Курска област, като принуди вече отстъпващия враг да избяга. Победата при Курск ще укрепи позицията на Путин в евентуалните бъдещи преговори, лишавайки Зеленски от една от съмнителните карти, които той се надяваше да разиграе, за да принуди ответно изтегляне на руските войски от украинска територия.
Независимо от това Путин вероятно ще приеме предложението за прекратяване на огъня като жест на добра воля – в края на краищата, не каза ли многократно, че Русия е готова да преговаря? — а след това ще изложи собствените си искания.
След злополучните преговори в Истанбул имаме ясна представа какви биха могли да бъдат те: неутралитет за Украйна (подкрепен с безполезни гаранции), нейната демилитаризация (Киев ще остане на милостта на Русия), приемане на „реалностите“ (т.е. загуба на територии) и отмяна на законите, ограничаващи руската пропаганда и политическо влияние в Украйна.
Руският президент ще иска Тръмп да принуди президента Зеленски да се съгласи с тези унизителни условия, а ако последният прояви твърдост, руснаците ще могат да хвърлят вината за провала на мирните преговори върху непокорните украинци и да възобновят боевете с надеждата, че дотогава бойният дух на Киев ще е паднал достатъчно ниско, за да осигури бърз колапс на фронтовата линия.
В тази ситуация Путин може, както се казва, да сготви кашата и да не се изгори с млякото. Президентът Тръмп, който вече гледа на Зеленски като на пречка за мира, може да се съгласи с гледната точка на руския лидер и да прекрати сътрудничеството с Украйна, този път окончателно и безвъзвратно.
Путин е изкусен стратег.
Той със сигурност цени известната сентенция на Карл фон Клаузевиц, че „войната не е нищо друго освен продължаване на държавната политика с други средства“.
Затова той ще упорства, докато почувства, че е постигнал целите си, особено ако другата страна – разочарована, разтревожена, непоследователна и твърде много бързаща за решаване на трудните проблеми – даде на Путин възможността да победи чрез преговори там, където военната сила не успя да вземе връх.
Източник: https://www.spectator.co.uk/article/putin-can-still-defeat-ukraine/
ПП
Присъедини се към нашия канал в Телеграм
